През 1963 и 1964 г. излязоха двете части на моята книга „Съвременници на Паисий", B която изнесох познатите ми тогава вести за наши книжовници от средата и втората половина на XVIII в., спрях се на ролята им в развитието на нашата литература, направих някои заклю чения от по-общ характер. Предмет на проучване бяха книжовниците: Йосиф Брадати, Никифор Рилски, Янкул Хрельовски, Стоян Кованлъшки, Дойно Граматик, Йосиф Хилендарец, Партений Павлович, Милко Котленски, Памво Калоферски, Роман Габровски, Йоан Врачански, Поп Пунчо, Алекси Велкович - Попович. След излизането на книгата събирах нови ма териали за тези и за други книжовници от епохата. Тук искам да изнеса новите вести за някои от гореспоменатите Паисиеви съвременници. Новите материали по принцип не променят на шите представи за съответния книжовник, не променят общата оценка за него; те само обо гатяват знанията ни за него, увеличават броя на неговите ръкописи, които не излизат вън от кръга на досега познатите му книжовни прояви, разширяват знанията ни за времето на книжов. ните му занимания. Понякога сочат години, които уточняват моменти из биографията на да ден книжовник -например за Йосиф Брадати сега вече твърдо знаем, че през 1761 г. е жив
Съвременници на Паисий
-
-
KeywordsSummaryПрез 1963 и 1964 г. излязоха двете части на моята книга „Съвременници на Паисий", B която изнесох познатите ми тогава вести за наши книжовници от средата и втората половина на XVIII в., спрях се на ролята им в развитието на нашата литература, направих някои заклю чения от по-общ характер. Предмет на проучване бяха книжовниците: Йосиф Брадати, Никифор Рилски, Янкул Хрельовски, Стоян Кованлъшки, Дойно Граматик, Йосиф Хилендарец, Партений Павлович, Милко Котленски, Памво Калоферски, Роман Габровски, Йоан Врачански, Поп Пунчо, Алекси Велкович - Попович. След излизането на книгата събирах нови ма териали за тези и за други книжовници от епохата. Тук искам да изнеса новите вести за някои от гореспоменатите Паисиеви съвременници. Новите материали по принцип не променят на шите представи за съответния книжовник, не променят общата оценка за него; те само обо гатяват знанията ни за него, увеличават броя на неговите ръкописи, които не излизат вън от кръга на досега познатите му книжовни прояви, разширяват знанията ни за времето на книжов. ните му занимания. Понякога сочат години, които уточняват моменти из биографията на да ден книжовник -например за Йосиф Брадати сега вече твърдо знаем, че през 1761 г. е жив