Публикувана на
Free access
Summary

След изказаните противоречиви схващания относно авторството на Пространното и Краткото житие на ученика и продължителя на Кирило-Методи евото дело и „първи епископ на български език" Климент Охридски А. Воронов установи, че първото е творба на архиепископа на цяла България Теофилакт Охридски (1085-1108), а Йордан Иванов, открил Зографския старобългарски превод на второто, доказа, че то е написано от Димитър Хоматиан, заемал престола на същата архиепископия от 1216 докъм 1234 г. Както издателите на различните версии и преписи на Краткото житие (наречено от В. А. Билбасов Le- genda Ochridica), така и историците на Охридската патриаршия-архиепископия Х. Гелцер и Иван Снегаров, пък и другите автори обаче оставяха без отговор интересните въпроси: кога и защо е било съставено то? Едва напоследък Емил Георгиев се спря на тези проблеми и отнесе написването на житието към 1220 г., като го свърза с един апогей на Димитър Хоматианови усилия да наложи възглавяваната от него Охридска архиепископия като ръководен орган на църковния и духовен живот в България по това време. 1 e В същата статия Ем. Георгиев отхвърля предположението на Ив. Снегаров, че изразът „пастно бльгальскы", срещан само в старобългарския текст на житието, се отнасял до Климент Охридски, и съвсем правилно смята, че това титул към „Димитане“. Той се обосновава на употребата от Хоматиан на сьшото звание Ἐк Δημητρίου ποιμενάρχου Βουλγάρων - Β eтиристишиетопосвещение върху сребърната рамка на иконата на св. Богородица, която днес се пази в охридската черква „Св. Богородица - св. Климент".



Кога и защо Димитър Хоматиан е написал Краткото житие на Климент Охридски?

  • Page range:
    89
    -
    100
    Page count
    12
    Language
    Български
    COUNT:
    ПУБЛИКУВАНО НА :
    download: download

  • Summary

    След изказаните противоречиви схващания относно авторството на Пространното и Краткото житие на ученика и продължителя на Кирило-Методи евото дело и „първи епископ на български език" Климент Охридски А. Воронов установи, че първото е творба на архиепископа на цяла България Теофилакт Охридски (1085-1108), а Йордан Иванов, открил Зографския старобългарски превод на второто, доказа, че то е написано от Димитър Хоматиан, заемал престола на същата архиепископия от 1216 докъм 1234 г. Както издателите на различните версии и преписи на Краткото житие (наречено от В. А. Билбасов Le- genda Ochridica), така и историците на Охридската патриаршия-архиепископия Х. Гелцер и Иван Снегаров, пък и другите автори обаче оставяха без отговор интересните въпроси: кога и защо е било съставено то? Едва напоследък Емил Георгиев се спря на тези проблеми и отнесе написването на житието към 1220 г., като го свърза с един апогей на Димитър Хоматианови усилия да наложи възглавяваната от него Охридска архиепископия като ръководен орган на църковния и духовен живот в България по това време. 1 e В същата статия Ем. Георгиев отхвърля предположението на Ив. Снегаров, че изразът „пастно бльгальскы", срещан само в старобългарския текст на житието, се отнасял до Климент Охридски, и съвсем правилно смята, че това титул към „Димитане“. Той се обосновава на употребата от Хоматиан на сьшото звание Ἐк Δημητρίου ποιμενάρχου Βουλγάρων - Β eтиристишиетопосвещение върху сребърната рамка на иконата на св. Богородица, която днес се пази в охридската черква „Св. Богородица - св. Климент".