*** Младен Исаев пред Литературна мисъл

Уважаеми др. Исаев, този път Вашата годишнина съвпада с една друга - тази от основаването на Съюза на трудовоборческите писатели. По този повод бихте ли ни разказали за атмо сферата в него и изданията му, за дейността му, за неговата роля и значение за ленинизацията на литературния ни фронт? Как лично Вие като творец възприехте и изживяхте този процес, И за да свържем миналото с настоящето и бъдещето - как виждате развитието на тради циите на революционната ни литература през този половин век и ролята на младата смяна в тяхното продължение? Тежка и драматична беше обществената атмосфера в началото на 30-те години. Светът на капитализма, включително и България, се характеризираше с криза, жестока експлоатация, безработица, мизерия, изострена борба против настъпващия фашизъм, възход на революционното движение. Наред с буржоазния свят съществуваше и една социалистическа държава, в която при огром ни трудности се изграждаше новият свят. Страната на съветите беше надеж да и опора на измъченото трудово човечество. Срещу нея се възправяше настръхнал империалистическият свят и подготвяше кръстоносен поход, за да я заличи от лицето на земята. B В такава атмосфера ние, младите тогава български писатели-антифашисти, правехме усилия да създаваме революционна социалистическа литература духа на традициите на Христо Смирненски. Писателите-комунисти, верни на идеалите и делото на партията, по примера на съветската литература издиг наха лозунга за ленинизиране на революционната литература. Особено във в. „РЛФ" (Работнически литературен фронт) фанатично се отстояваше този лозунг, разбира се, без необходимата ленинска гъвкавост, задълбоченост и ши рота. Това между другото се дължеше на неопитността на младите писатели и на левосектантския курс на Централния комитет на партията. И все пак, исторически погледнато, „РЛФ" има определена заслуга за ленинизирането на литературата ни в оня труден период. Въпреки сектантството още през 1932 г. по почин на писателите-комунисти се постави на сериозно обсъждане въпросът за създаване на организация на писателите-антифашисти, в която освен комунистите да бъдат включени всички писатели - противници на фашизма. След продължителни спорове се стигна до общо решение да се основе съюз на революционните писатели-антифашисти в България върху три основни принципа: борба против фашизма; за социализъм: в защита на съветската култура. За ония условия това беше най-приемливата платформа. Върху нея бе изграден новият писателски съюз. За да може да съ ществува легално, прие се той да се нарича Съюз на трудовоборческите писатели в България.