Литературни списания от Холандия

Валтер Бенямин (1892—1940) есред онези мислители на по-новото време, чиито идеи трайно занимават съзнанието на вече цяло поколение литературоведи, културисторици, философи. Затова в рецензираната книжка на холандското академично списание „Поетика" предизвиква особен интерес изследването на Карлхайнц Щирле от Бохумския университет „Валтер Бенямин и изживяването на четенето“. Подчертава се, че сам Бенямин не е съз дал своя теория на четенето. Ала неговото критическо и есеистично творчество като никое друго през ХХ в. свидетелствува за това, как четенето може да означава осмисляне и преработване на текста до степента на едно най-висше съзнание. Тъй както Монтен стои в началото на съвременната история и прак тика на четенето като един неуморен читател, готов да се впусне в изживяването на литературния текст, така и Бенямин стои в края на тази история, отбелязва авторът. Днес, когато произведенията на Бенямин не само че не са вече непознати, но се радват на почти моден интерес, вниманието закономерно се привлича от особеностите на Бенямин като читател. За да развие своята теза, авторът приве жда някои предварителни наблюдения. Той смята, че в епохата, когато книгата все още есъществувала във вид на ръкопис, четенето се е извършвало главно в рамките на някаква институция: църква, университет, съдилище и пр. Едва с поврата, настъпил с книгопечатенето, възниква самотният, освободен от институциите читател, какъвто познаваме в лицето на Монтен. Самотното четене може да бъде акт на редуциране и стереотипизи ране, когато читателят се стреми да превъз могне своята самота, а и самата книга е съз дадена с цел да премахва чувството за фун- даментална самота. Но читателят може и да се впусне в приключението на самотното че- тене, да превърне текста в съсъд на някакъв потенциален смисъл, който той открива самостоятелно. Така историята на съвременното четене протича сред напрежението ме- жду институционалното и „маргиналното четене, които постоянно се противопоставят едно на друго, отбелязва авторът. 154 Възникването на херменевтиката в обла стта на теологията, а по-късно в областта на юриспруденцията и на филологията, може да се схваща като опит да се предпазят цен тралните институции на словесността от опа сностите на индивидуалното четене, като съще временно направят неговите форми удобни за институционалната практика. Така поглед нато, продължава авторът, херменевтиката не е нищо друго освен теория на институционал ното четене, която еоткрита за изживяването на маргиналното четене и все пак се пред пазва от него. Като читател Валтер Бенямин е дирил маргиналността, всичко онова, което еот далечено, забравено, неудостоено с внимание или пък онемяло от прекалено голямо ви мание. Като син на антиквар Бенямин е бил страстен колекционер на редки книги. За това свидетелствува статията му „При разопако ването на моята библиотека" (1931). Бенями се е стремил постоянно да посвещава уси лията си на такова четиво, което е недостъпно за средния читател. Той сякаш открива на ново изкуството на четенето. Но стремежът му към маргиналното и отдалеченото от всекидневната практика не е бил самоцелен. Той се е подхранвал от надеждата, че тъкмо в това стоящо извън общото полезрение четиво могат да се открият образци на изживяване, които да се превърнат в центрове на собст вения опит и изживяване. В страстността на това търсене при Бенямин има нещо от страстта на мистика, който се отдава на соб ственото си изживяване, смята авторът. За Бенямин четенето представлява озаряване на текста, а оттам и озаряване на света, а също и озаряване на собственото Аз.