Литературни списания от Франция

Рецензираната книжка е посветена изцяло на Достоевски с автори от САЩ, Франция и ФРГ. От по-особен интерес е работата на литературоведа-романист от Хайделберг Мартин Ретнер „Великият бъдещ подвиг на Разколников. Достоевски и литературата на немотивирания акт“, предстравляваща виДоизменен вариант на част от хабилитационния труд на автора (публикуван през 1980 г.) под заглавие „Немотивираният акт. Бунт и литература". Статията е посветена на централната от средата на XIX в. в западноевропейската литература и философия тема за реализацията на индивида в условията на враждебно настроено нему общество. В процеса на тази реализация немотивираният акт" (равно на бунт с установения ред) е възлово понятие. Безпричинното убийство е отдавна мотив в творчеството на различни по своята насоченост и направление литератори и мислители - Волтер, Сад, По, Бодлер, Лотреамон, Мориак. Особено място заема произведението на Андре Жид „Подземията на Ватикана". Младият герой Лавкадио Влюики блъска през отворената вра та на движещ се влак съвсем непознат за него човек. Жид еи авторът на самото понятие немотивиран акт" („Слабо прикованият Прометей" 1899 г.). Целта на статията е да се намери общият структурен модел, който стои в основата на желанията и действията на двамата герои - Разколников и Влюики - и прави възможно сравнението на двете творби, разделени от време, пространство, различни по език. Човек, съзнателно стремящ се да се откъсне от анонимната и аморфна маса, решава да действува, без да се грижи за последствията. Така демонстрираната свобода и автономност на постъпките в замяна предизвиква обвинения в аморалност и произвол. Това е бунтарски акт в собствения смисъл на думата. По такъв парадоксален и логичен начин бунтът на великия човек съдържа едновременно своя крах и своя триумф. Такъв е моделът на немотивирания акт и в романа на Достоевски „Престъпление и наказание". Двойното убийство, извърше но от Разколников, няма за него никаква практическа мотивираност. Наистина той ограбва старата сарафка Альона Ивановна и дори обмисля план за бъдеща дейност „в служба на човечеството и общото дело" с помощта на новопридобитите богатства. Убийството обаче е извършено без идея за грабеж. Иде ологическият смисъл на подобно престъпле ние не трябва да бъде смесван с мотивите за убийството. Същият този смисъл занимава дълго време Разколников преди извър шването на престъплението. Това е и темата на разговора между него, Разумихин и Пор- фирий Петрович по повод статията „За пре стъплението". Идеите на Разколников могат да бъдат резюмирани по следния начин. Съществуват два вида хора - обикновени, чието задължение е да се подчиняват (с. 274) и необикновени хора, хората в собствения смисъл на думата, които са „необикновено малко, даже учудващо малко (с. 278) и чието призвание е в повечето случаи да изискват, в най-различни форми, да се разруши настоя щето в името на по-доброто" (с. 276). По пътя си към високата цел те могат да срещнат като препятствия хора, които им пречат: „Но ако му е необходимо за своята идея да прекрачи дори и през труп, през кръв, той вътре в себе си, по съвест, може според мене да си разреши да прекрачи през кръв впрочем в зависимост от идеята и нейния размах..." (с. 276). „Необикновеният човек" може да си позволи всичко това, защото негово е „новото слово" (с. 276). Като анализира подробен цитат от репликите на Разколников, Ретнер излага следната схема на елементите на „немотивирания акт". (Анализираният пасаж е на страници 276-277 на българското издание на романа от 1974 г.) Масата/ вулгарното - индивидуалност - бунт - автономия - аморалност - свобода - безразличие - погром/сатанинско - триумф/божествено/. И тъй Разколников решава да стане пре стъпник, за да се откъсне от гнетящата го „среда на мравуняка", за да се превърне в „необикновен човек“. .... исках да стана Наполеон“, обяснява той по-късно на Соня, но не за да властвува над другите въшки", а за да докаже на самия себе си, че не е выш ка".