Чехи и българи-културни взаимоотношения от Зденек Урбан

Пред нас е новата книга на Зденек Урбан „Чехи и българи". С учудване забелязваме, че са минали вече повече от тридесет години, откакто този чешки учен е написал първата си статия, посветена на България, че неговото трайно присъствие в българската литературна наука има вече не само своята съвременна, но и историческа стойност. Ние, които го познаваме още от първите години на взаимната ни работа в Института за литература, не можем или не искаме да забележим, че той не е вече онзи рус младеж, толкова работлив, толкова усърдно насочен към осъществя ване на своята задача - да се запознае с българската литература и култура, да разкрие причините, които свързват двата славянски народа с толкова далечни и трайни връзки. Ние все не можем да го видим, както става винаги между близки, като един наложил се вече в науката изследовател, написал оригинални трудове и изследвания, които обхва щат повече от триста заглавия, да го видим като дългогодишен преподавател в Пражкия университет, където води лекциите си пре димно по българска история и литература, по история на фолклористиката и чешко- българските литературни взаимоотношения. Зденек Урбан е един от най-изтъкнатите про- пагандатори на съвременната българска кни та в Чехия, автор на голям брой статии и рецензии, отзиви и съобщения за почти всички най-значителни български писатели и уче ни-слависти. Неговите преводи на Елин Пелин, Йордан Радичков, Димитър Димов, Дико Фучеджиев, Тодор Павлов и др. запознават чешката общественост с най-хубавите им произведения. Пред нас е една голяма културно-просветна дейност, която събужда признателност в сърцето на всеки българин. В новата си книга заедно с няколко статии и научни съобщения, посветени на съвременни автори, Урбан засяга предимно въпросите на чешко-българските културни и литературни връзки през епохата на Възраждането. И това не е случайно. Тези връзки съществу ват при особено полезна взаимност по това време, когато се създават новите славянски национални литератури. Именно Възражда нето е отправната точка, от която трябва да се започне едно такова изследване, защото по това време те се зараждат и разцъфтяват в условията на приблизително еднаква историческа и политическа обстановка - закъсняло Възраждане, което трябва да се развива в неблагоприятни политически условия. Въп преки това обаче класовите отношения, политическите и идейните борби, уровенът на духовната култура, религията и отношението към нея, начинът на живот, даже иначинът на мислене в двете славянски страни са толкова различни, че се замисляме дали можем да открием някакво типологическо сходство помежду им. Но като отчетем всички тия разли чия, без чисто познаване е немислимо да се разбере истинският характер на взаимоотношенията, трябва да изтъкнем един факт, който има първостепенно значение - общ ността на историческата съдба, която поражда общите стремежи и общото идейно направле ние на литературата и културата, онези общи фактори на национално развитие, които предизвикват взаимно съчувствие и симпатия и съществуват непрекъснато чак до наши дни.