Dějini bulgaristiky na univerzitě Karlove v Praze. Prace z dějin slavistiky VIII

Едва ли завърналият се през октомври 1849 г. от Вроцлав в Прага чешки учен и поет, професор по славянска филология Франтишек Ладислав Челаковски е предполагал, че започвайки да чете курс лекции по сравнителна граматика на главните славянски езици през зимния семестър на 1849-1850 г. и по старобългарски език - през зимния семестър на 1850-1851 г. на практика полага началото на университетската българистика в Чехия. Но едва ли е случаен фактът, че научният интерес към българската култура се формира 161 най-напред в Пражкия университет, където изследването на езиците, литературите и историята на славянските народи и техните взаимоотношения и връзки е една от основните насоки в изследователската и образователната дейност от самото му възникване (7. IV. 1348). Сто и тридесет години след този епизод в биографията на Челаковски възникването, развитието и достиженията на българистиката като комплексна наука и като съставна част на славистиката в това научно и педа гогическо средище са обект на изследване от авторски колектив на Катедрата по славистика към Философския факултет на Карловия университет в Прага. По случай 1300-годишнината от създаването на бългаската държава този колектив начело с ръководите ля на катедрата проф. Ян Петър ни подна ся като дар сборника „История на българистиката в Карловия университет в Прага", издаден като т. VIII от поредицата „Трудове по история на славистиката".