Величко Тодоров

Повече от половин столетие произведе нията на чешкия писател Карел Чапек привличат вниманието и интереса на читатели, литературни историци и критици от цял свят. Повече от половин век творчеството му е предмет на остри дискусии и полемики. В желанието си да привлекат на своя страна талантливия автор марксическите литературо151 веди подценяват многообразието на духовните му търсения и специфичната динамика на гражданското му съзнание, като абсолютизират нееднократните различия между художника и мислителя. Дълбоката хуманност и демократичност на твореца опровергават изцяло прогнозите на буржоазната преса за присъщата на характера му привързаност към реда в първата република и през втората половина на 30-те години стават основен прицел на нейните интриги и заплахи. В процеса на изясняване на въпроса, дали Чапек е буржоазен идеолог или „критик на капитализма", не се стига до съставянето на цялостна концепция за идейното и творческото му развитие, както и до синтез на неговата философска и художествена система. Идеологическата борба за Чапек продъл жава и след смъртта му. Необичайно чувстви телната обществена съветст на писателя, сложното му и многостранно творчество, своеобразието на неговия художествен метод и проблемите, с които провокира своята и нашата съвременност, поставят пред многобройните му изследователи комплексни и актуални задачи. Със сигурност можем да отбележим, че в „спора за Чапек" най-авторитетно се намесват представителите на съ ветската бохемистика. Трудовете на С. Николски, О. Малевич, И. Бернщайн, Б. Сучков, А. Волков, В. Шевчук и др. дават правДива марксическа оценка на личността и делото на Чапек и набелязват нови аспекти на изследване художествените структури на неговите произведения. Разнообразните методологически подходи и плодотворни концепции на съветските учени до голяма степен допринасят за неутрализирането на някои едностранчиви възгледи за Чапек сред чехословашките им колеги, както и за повишаване на интереса към този автор в собствената му родина.

Проучването на аналогичните черти в идейно-художествената повествователна на гласа, скрити зад различни обществено-политически факти и исторически събития, персонажи-родственици, сходни мотиви и сю жети, с цел да се изяснят общите закономерности в развитието на социалистическите литератури, е една от важните задачи на съв ременното марксистко литературознание. Един от естествените пътища за нейното разрешаване есъпоставително-контрастивният анализ на съотношението идеологическо съдържа 157 ние - художествена специфика", при който отчитането на националните особености ста ва чрез типологизиране на идейно-художестве ното единство на социалистическия роман. Изследването на неговата художествена струк тура във взаимозависимостта и с историческия процес и философското мислене дава възмож ност за доказване на тезата за многомоделността на литературите от социалистическите страни, която се основава на различните национални художествени традиции