Библиографски раздел

Dějini bulgaristiky na univerzitě Karlove v Praze. Prace z dějin slavistiky VIII

Free access
Статия пдф
3194
  • Summary/Abstract
    Резюме

    Едва ли завърналият се през октомври 1849 г. от Вроцлав в Прага чешки учен и поет, професор по славянска филология Франтишек Ладислав Челаковски е предполагал, че започвайки да чете курс лекции по сравнителна граматика на главните славянски езици през зимния семестър на 1849-1850 г. и по старобългарски език - през зимния семестър на 1850-1851 г. на практика полага началото на университетската българистика в Чехия. Но едва ли е случаен фактът, че научният интерес към българската култура се формира 161 най-напред в Пражкия университет, където изследването на езиците, литературите и историята на славянските народи и техните взаимоотношения и връзки е една от основните насоки в изследователската и образователната дейност от самото му възникване (7. IV. 1348). Сто и тридесет години след този епизод в биографията на Челаковски възникването, развитието и достиженията на българистиката като комплексна наука и като съставна част на славистиката в това научно и педа гогическо средище са обект на изследване от авторски колектив на Катедрата по славистика към Философския факултет на Карловия университет в Прага. По случай 1300-годишнината от създаването на бългаската държава този колектив начело с ръководите ля на катедрата проф. Ян Петър ни подна ся като дар сборника „История на българистиката в Карловия университет в Прага", издаден като т. VIII от поредицата „Трудове по история на славистиката".

    Ключови думи

Преглед

Библиографски раздел

Prace z dejin slavistiky. IX. Usporodal Jan Petr

Free access
Статия пдф
3570
  • Summary/Abstract
    Резюме
    На настоящия етап на междулитератур ното общуване на България и Чехословакия най-авторитетните научноизследователски интереси са свързани с проблемите на българската бохемистика и чехословашката бълга ристика. Участвувайки в сравнителното ли тературознание като две съотносими славистични дисциплини, те оформят съвремен ния облик на една дългогодишна традиция. Въпреки че бохемистиката в Софийския уни верситет започва да се развива от по-късна дата в сравнение с българистиката в Чехия, която навърши вече 130 години, тя заема почетно място сред останалите международни славистични центрове Издаваната по инициатива на Катедрата по славистика в Карловия университет поредица „Трудове по история на славистика та" посвещава още един брой на 1300-годиш нината от създаването на българската държа ва (в предишната VIII книжка се разглежда цялостното развитие на българистиката в Кар ловия университет). В ІХ брой на посоченото издание българските и чешки автори учас твуват равностойно. Някои от включените материали имат културнопознавателно зна чение, други - литературно-историческо. Из- следванията на българските бохемисти Янко Бъчваров, Иван Павлов, Ангелина Минче ва и Величко Тодоров си подхождат по те матичния си избор. Те представляват богат исторически преглед на различни славистич ни дисциплини в Софийския и Карловия университет (литература, фолклор, етнография, езикознание, балканистика) и на рецепцията на чешката литература у нас. Чехословашките автори Злата Куфиерова, Венцеслава Бехиньова, Карел Хоралек, Зденек Урбан и Антонин Робек участвуват с материали с потясна проблемна насоченост, най-често от насяща се до значението на някои български ичешки учени за развитието на славистиката.
    Ключови думи