Идеите на Братя Миладинови, отразени в писмата им

Делото на Братя Миладинови - едни от първите апостоли на зараждащото се национално съзнание на българския народ - възбужда повече от век трайния интерес на много поколения изследователи. Величие в героичен живот и в трагич на смърт - сякаш националната съдба на народа ни през епохата на Възражда нето не познава други определения. Народната памет е съхранила образите на двамата братя в легенди. Днес от дистанцията на времето техният апостолски живот и ярката им патриотична и народокултурна дейност придобиват нови измерения, изпъкват в мащаби, многообхватни по дълбочина и общочовешко звучене. Многостранна е тяхната дейност - дългогодишна учителска съдба, борба за установяване на български език и надмогване на елинистичните стремежи, активно присъствие в обществено-политическия живот, поддържане контакти с видни руски учени и общественици и подхранване интереса им към българската история и култура, поетичното наследство на Константин Миладинов - с неголям обем, но дълбоко по чувство и художествено внушение. Свод на целия живот на Миладинови е сборникът „Български народни песни, собрани од братя Миладиновци, Димитрия и Константина и издани од Констан тина", излязъл в Загреб през 1861 г. и посветен на Йосиф Щросмайер. В него е отразена духовната култура на народа, в подбора на песните проличава верен естетически усет, задълбочено културноисторическо и поетическо вглеждане в песенното творчество, видено от Миладиновци като процес, отразяващ бита н духовното развитие на българина. В извънредно интересния предговор към сбор ника са разкрити социалните функции на народното творчество и е оставена за поколенията най-вярната му и вдъхновена оценка: „Народните песни са пока залька на степенот од умственото развитие од народот и огледало на неговиот живот. Народот в песни изливат чувствата си, в них увековечит животот му давнешните му подвиги, в них находвит душевна храна и развлечение, затова в жальба и радост, на сватба и хоро, на жетва и грозьебранье, на везаньев преданье, по поле и по гори щедро изливат песните, како од богат извор: за това можит да се речит, че народот йе секогашен и велик певец." Извор за изясняване житейската биография и апостолската съдба на двамата братя представят както животоописанията“ от техни съвременници, спомент, отзиви, разни документи, така и обширната им кореспонденция, значителна част от която е останала в турските архиви при арестуването им.