Блага Димитрова

Блага Димитрова измина дълъг път в българската поезия. Много и различ ни епохи от нашия обществен и духовен живот участвуваха във формирането на нейната личност и творчество - крушението на „света от вчера", предизви кан от Втората световна война, социалната буря на Девети септември 1944 г., летният младежки кипеж на бригадирското движение, мрачната култовска зима от 50-те години, живителният пролетен вятър на Априлския пленум, културният разцвет на 60-те години, зрелият интелектуализъм и контактът с чуждестранни духовни феномени от 70-те - 80-те години. Бл. Димитрова винаги се е стремила да бъде в крак с времето и затова множество събития от вечно менящия се образ на света оставиха следи в нейната лирична биография. За нея поетичното изкуство е път през годините, представа за движението на човека през пространствата на живота и епохите на историята. Като малцина български лирици Бл. Димитрова успя да създаде поезия от всяка своя възраст, от всяко преживяване и пъ туване, от всяка нова стъпка на своя вечно търсещ дух. В този смисъл едва ли има друг наш съвременен поет, у когото понятията „жизнен път“ и „творчески път" да съвпадат до такава степен, с такава неотменна последователност. Бл. Димитрова отдавна нарече себе си „сама жена на път". И ние и повяр вахме, и тази фраза даже стана част от всекидневната ни реч. В нея поетесата вло жи цялата дързост на своята романтична натура, цялата си болка и тревога за женската участ „във тоя свят все още мъжки“. Навярно все още не са престанали някои иронични усмивки спрямо подобни декларации. И това е съвсем естествено, защото нашият свят е „все още мъжки" и по всяка вероятност ще бъде та къв още дълго време.