Литературни списания от ГДР, ФРГ и Австралия

През последните години в литературата на ФРГ особено място заема творчеството на писателя Мартин Валзер. Книгите му постоянно са в центъра на вниманието на литературната критика, а литературоведите им посвещават множество студии - не само във Федералната република, но и в ГДР. Причината е в острата социална насоченост на Валзеровите творби, в тяхната критична и полемична сила. Така списанието на Академията по изкуствата в ГДР „Зин унд форм публикува статията на Урсула Райнхолд За романа на Мартин Валзер „Душевен труд". В статията се отбелязва, че повече от двадесет години с произведенията си Мартин Валзер съпровожда историческото развитие на ФРГ. С литературните си образи той постоянно реагира на обществените процеси в страната, като с тяхна помощ отговаря непосредствено и на собствените си житейски проблеми". В един от последните си романи, озаглавен „Душевен труд“ (1979), той разказва за съдбата на шофьора Франц Ксавер Цюрн, които развежда из страната шефа, а съ що собственик на едно индустриално предприятие - господин Глайце. Романът представлява един непрекъснат рефлексионен процес, в който се преливат мисли, усещания, чувства, наблюдения, надежди, мечти и фантазии, посочва авторката. Това е структу рата на „душевния труд", който конструира романа. Този труд епричинен от социалното положение на Франц Ксавер Цюрн, който като шофьор прекарва времето си в колата заедно със своя шеф, но не може да общува с него. Така той остава насаме с мислите си. Това положение поражда напрежение и враждебност, прави героя неуверен и подозрителен, той постоянно е обзет от желанието да узнае какво мислят и говорят за него в семейството на шефа. Франц Ксавер изжи вява болезнено своята подчиненост и зависимост, която стига дотам, че той не може да реши по кой път да мине със своята кола". Особено тежко чувство на безсилие го обзема, когато шефът му заповядва да не спре при едно пътно произшествие, както изисква човешкият му и професионален дълг. „Душевният труд" на героя е предизви кан от редица обезсърчаващи преживявания, от съзнанието за социално неравенство и обществена изолация. Но той превъзмогва тези първопричини, като осъзнава социалните и историческите координати на своето съ ществуване. Франц Ксавер Цюрн трябва да се справи с притесненията на един професионален живот, който не може да се самоопредели, понеже героят узнава едва в послед ната минута в каква посока трябва да подкара колата. Той би се чувствувал облекчен, ако можеше да остави зад себе си целия този ритуал с посрещането на шефа, поздравя ването му, отварянето на вратата, пускането на мотора, изслушването на указанията, потеглянето и т. н. Цената на това напрежение е нарушение на храносмилателната дейност, защото Франц Ксавер трябва да нагажда физиологическите си нужди към условностите на своята професия. Тези смущения в здравословното състоя ние на героя Мартин Валзер представя симп томатично като белези на неговото поругано и обезправено съществование. Но вът решният монолог, който шофьорът води, докато зад него в колата слушат Моцарт или разговарят за „изгубената родна територия Кьонигсберг", предава един житейски опит и личен възглед, които изискват от читателя собст вената му преценка, посочва Урсула Райнхолд. Такъв е случаят, когато героят размишлява за двамата си братя - единият загинал в Кьонигсберг, а другият в Карелия. „Се мейство Цюрн наистина направи всичко, което можеше, за да спре настъплението на русите към родната територия на семейство Глайце. Франц Ксавер бе загубил братята си, а шефът и неговите братя бяха загубили родното си място. Щом само си помислеше, че му бяха убили двама братя, обземаше го бяс. Душата му се разтреперваше. Искаше му се да нанася удари. Би желал да попита шефа си дали и той изпитва същото. Например когато мисли за отнетото му родно място. Да прогониш някого от мястото, където е роден! Но семейство Глайце бяха заминали още преди това. Бащата на д-р Глайце все пак притежаваше един ловен участък в Алпите... Навярно е успял да избяга в Швейцария още преди началото на войната... Там трябва да е станал директор на някоя текстилна фабрика" - четем в романа.