Уроците на поета

Всяка среща с поезията на Александър Блок е събитие в живота на добрия читател. И това е обяснимо. С Блок приключва развитието на руската предоктомврийска поезия и с него съще временно се трасира пътят към новата, революционната, съветската поезия. Патосът и отрицанието, толкова характерни за руските писатели от XIX в., Блок доведе в зрялото си творчество до краен предел и в същото време като поет и гражданин подкрепи и тръгна в крак новото. Затова и за българските читатели Блок става близък не само по дълбокото славянско чувство, което лъха от всеки стих на творбите му, но и по омразата му към миналото, по романтичната му устременост напред, по вярата му в човека и великата родина - чувства, които той изразява с поразително поетично майсторство. Като имаше пред вид следоктомврийските поеми стихове на поета, още през 1921 г. Гео Милев писа: „Русия - великата саможертва на чове чеството - е синтезирана в поетическото дело на Александър Блок. "1 Не по-малко точен в оценИ ката си за него е и Г. Бакалов: „Блок не дойде от Революцията, но когато се появи тя, той я посрещна възторжено. Душа Романтична, жадуваща нови светове през бури и пламъци, той възприе Революцията като велика обновителка. Каквито и да бъдат нейните пътища, него го пленяват крайните и цели. Блок не би бил поет, ако не видеше в Революцията една истинска поема, творима от милионите. В този смисъл уроците на Блок не пресекват и в наши дни. В стиховете и поемите му и днес читателят продължава да намира отговор на въпросите за човешкото щастие, вълнуват го мислите му за историческите пътища на руския народ, интелигенцията и родината. Уроците на Блок са многопосочни. С дистанцията на времето тяхната въздействена сила не намалява, а обратно - увеличава се, става още по-разтърсваща духовете. Защото Блок е от истински големите, класиците, новаторите. Много вярно тази страна или черта на таланта му е определил Г. Цанев в спомените си „Руската класическа и съветска литература в моя живот".