Summary
Всеки конгрес на Съюза на българските писатели е своеобразна равносметка и творчески отчет на майсторите на художественото слово пред техните върховни съдници - партията и народа. Защото многовековните традиции на българската литература отдавна са изковали нейния най-висш закон - да бъде винаги тясно свързана с борбите и въжделенията на своя народ, да бъде верен израз на неговото гражданско самосъзнание, Духовен водач в стремежите му, в устрема му към свобода, мир и социален прогрес. Много от най-големите български писатели в различни времена са дали живота си, за да скрепят с кръв тази традиция, очертали са единствения път към безсмъртието, минаващ през извисяването на словото до Действената сила на делото. Именно тази свещена традиция на нашата литература намира своето продължение днес, в нашето мирно и съзидателно настоя ще. Защото в условията на развитото социа листическо общество културата и изкуството все повече се превръщат в действена сила, насочена към постигане на епохалната за дача - изграждане на всестранно и хармонично развити личности, строители и поданици на утрешното комунистическо бъдеще разгръщане на творческото начало във всички сфери на живота, създаване на един свят по законите на красотата". И затова всеки конгрес на СБП е имал важната задача да прецени постигнатото от гледна точка на високите задачи и изисквания, да рапор тува пред народа и партията за това, как неговите духовни представители - писа телите - изпълняват своя граждански и творчески дълг. Но всеки конгрес на СБП еимал и още една, не по-малко съществена задача - наред със самовзискателната равносметка на постигнатото да очертае новите хоризонти пред художественото творчество, главната насока на литературното развитие, съобра зена с новите изисквания, които са издиг нати на дневен ред от самото общественокултурно развитие. Така този най-висок Форум на писателския съюз се превръща във Върховен израз на творческото самосъзнание на българските писатели, който едновременно преценява художествените резултати от усилията на всички майстори на словесното изкуство и чертае пътя напред. Четвъртият конгрес на Сьюза на бъл гарските писатели се проведе под знака на наближаващия Дванадесети конгрес на Бъл 199 гарската комунистическа партия, под знака на знаменателни годишнини - 1300-годиш нината от основаването на българската държава и четвърт век от историческия Април ски пленум на ЦК на БКП. Той се проведе непосредствено след Третата международна среща на писателите в София, на която бъл гарските творци заедно със своите колеги от цял свят недвусмислено изразиха проте ста на народите срещу възкресяването на студената война, засилването на междуна родното напрежение и надпреварата във въоръжаването, срещу силите на империалистическата реакция, които тласкат планетата към гибелна термоядрена катастрофа.
IV конгрес на СБП
-
-
KeywordsSummaryВсеки конгрес на Съюза на българските писатели е своеобразна равносметка и творчески отчет на майсторите на художественото слово пред техните върховни съдници - партията и народа. Защото многовековните традиции на българската литература отдавна са изковали нейния най-висш закон - да бъде винаги тясно свързана с борбите и въжделенията на своя народ, да бъде верен израз на неговото гражданско самосъзнание, Духовен водач в стремежите му, в устрема му към свобода, мир и социален прогрес. Много от най-големите български писатели в различни времена са дали живота си, за да скрепят с кръв тази традиция, очертали са единствения път към безсмъртието, минаващ през извисяването на словото до Действената сила на делото. Именно тази свещена традиция на нашата литература намира своето продължение днес, в нашето мирно и съзидателно настоя ще. Защото в условията на развитото социа листическо общество културата и изкуството все повече се превръщат в действена сила, насочена към постигане на епохалната за дача - изграждане на всестранно и хармонично развити личности, строители и поданици на утрешното комунистическо бъдеще разгръщане на творческото начало във всички сфери на живота, създаване на един свят по законите на красотата". И затова всеки конгрес на СБП е имал важната задача да прецени постигнатото от гледна точка на високите задачи и изисквания, да рапор тува пред народа и партията за това, как неговите духовни представители - писа телите - изпълняват своя граждански и творчески дълг. Но всеки конгрес на СБП еимал и още една, не по-малко съществена задача - наред със самовзискателната равносметка на постигнатото да очертае новите хоризонти пред художественото творчество, главната насока на литературното развитие, съобра зена с новите изисквания, които са издиг нати на дневен ред от самото общественокултурно развитие. Така този най-висок Форум на писателския съюз се превръща във Върховен израз на творческото самосъзнание на българските писатели, който едновременно преценява художествените резултати от усилията на всички майстори на словесното изкуство и чертае пътя напред. Четвъртият конгрес на Сьюза на бъл гарските писатели се проведе под знака на наближаващия Дванадесети конгрес на Бъл 199 гарската комунистическа партия, под знака на знаменателни годишнини - 1300-годиш нината от основаването на българската държава и четвърт век от историческия Април ски пленум на ЦК на БКП. Той се проведе непосредствено след Третата международна среща на писателите в София, на която бъл гарските творци заедно със своите колеги от цял свят недвусмислено изразиха проте ста на народите срещу възкресяването на студената война, засилването на междуна родното напрежение и надпреварата във въоръжаването, срещу силите на империалистическата реакция, които тласкат планетата към гибелна термоядрена катастрофа.