Интелигенцията в роман Иван Кондарев”

Какво представлява българската интелигенция, какви са нейните идеали, нейните цели, как осъществява тя връзката си с народа, с народа или против народа е тя, как възприема събитията, как се диференцира - ето само малка част от въпросите, поставени от Емилиян Станев в романа „Иван Кондарев“. Интелигенцията винаги е била барометър на общественото настроение. Поради това всяка власт се стреми да я спечели, да я направи търпима към репресивната си дейност. Когато интелигенцията енедоволна, трябва да се очаква, че и народът ще започне да предявява своите искания. Тя формулира идеите и ги разпространява сред масите, за да получат плът и кръв, за да станат силни и действени. Затвореният между стените на кабинета човек е не по-малко опасен от най-безумно смелия революционер, защото е олицетворение на народната съвест, на разума, защото постоянното му подозрение предутажда действията, насочени срещу него, защото, доверчив в практическия си живот, той е подозрителен към всяка възможна атака срещу него и идеите му; понятията за свобода и демокрация, колкото и абстрактни да са, са негов идеал и съдба; той по-трудно се подчинява, защото мисли, и поради това умее да различава фалша и демагогията. Той ненавижда насилието и рядко разграничава необходимото от ненужто насилие. Неговият хуманизъм и демократизъм имат абстрактен характер, поне в сравнение с хуманизма и демократизма на властта. Ала това не означава, че интелигенцията остава безучастна в моменти на върховно изпитание на нацията, когато в действие влиза оръжието и поради това (и по неизбежност) инасилието. Ем. Станев си дава ясна сметка за сложния характер на интелигенцията, за нейните разнородни съставки, за противоречията вътре в нея, за морала й и т. н. Но като художник той разсъждава дискретно, без да излиза извън художествените образи. Защото героите му са хора, а не механични изпълнители на авторовите намерения. Големият социално-психологически въпрос, който писателят си поставя в романа „Иван Кондарев“, е: „С кого е българската интелигенция?" Но за да си отговори, той трябва да проследи причините за нейната идейна нестабилност, за привързаността и към историята и рода, за смисъла и сложността на нейното чувство за справедливост и необходимост от промени. Защото във всички слу чаи трябва да се държи сметка за самобитността на българската интелигенция, за особеностите на нашето национално развитие. Ще видим колко диалектически подхожда Ем. Станев, колко вярно схваща противоречията и как умело ги разре шава. Героите-интелигенти в романа са няколко: Иван Кондарев, Александър Хри стакиев, Абрашев, Рогев, Корфонозов, учителят Георгиев, доктор Янакиев, Райна, Христина, Антоанета, адвокатът Янков и някои други още.