„Основи на славистиката и българистиката” от Емил Георгиев

Книгата на акад. Е. Георгиев „Основи на славистиката и българистиката" има репрезентативен характер за дългогодишната му дей ност на литературовед-славист. В нея са синтезирани литературно-историческите области и методологическите проблеми, на които известният наш учен е посветил немалко усилия и трудове. Между другото, именно защото тази книга не изненадва като пробле матика, тя доказва едно основно качество на нейния автор - постоянството и настойчивостта, с които той защищава своите възгле ди. Тази проява на характер в научноизследователската му дейност се съчетава с винаги свеж интерес към развитието на научната мисъл у нас и в чужбина и с респект към фактите. Голяма част от своята книга Е. Георгиев посвещава на съвременното състояние на славистиката - така, както то е отразено в проблематиката и докладите на международните славистични конгреси - всичко пет на брой (разделът „По магистралата на проблемите"). Страниците, в които той взема отношение към проведените славистични конгреси (в които сам е взел участие), съдържат полемични нотки и са може би най-интересните от целия труд. Е. Георгиев коментира онези въ проси, разгледани на славистичните конгреси, които в една или друга степен имат отноше ние към изследователските му интереси: за сравнителното изучаване на славянските литератури, за отношението между славянските и западноевропейските литератури, за основ ните литературни направления в славянските Литератури и за тяхната периодизация, за мястото и ролята на старобългарската пис меност и литература в славянския литературен развой и пр. Именно със създаването на славянската писменост и литература на славянски език авторът свързва началото на славистиката, защото смята, че основните етапи в развитието на литературната славистика водят към основните течения и направле ния на литературната история" (с. 44). Периодизационната схема на славистиката, която Е. Георгиев предлага, в действителност повтаря защищаваната от него периодиза ция на славянските литератури: 1. Стара епоха - IX-XIV в. 2. Епоха на хуманизъм и реформация — XIV-XVI в. 3. Епоха 158 на барок - XVI-XVII в. 4. Епоха на просвещение - XVIII в. 5. Епоха на романтизъм - първата половина на XIX в. 6. Епоха на реализъм и позитивизъм - втората половина на XIX в. 7. Епоха на империализъм - от края на XIX в. до Октомврийската социалистическа революция. 8. Епоха на разпадане на капиталистическото общество и на установяване на социалистическото - от Октомврийската социалистическа революция до края на Втората световна война. 9. Епоха на победа на социализма - от края на Втората световна вой на до днес (с. 209-210).