Литературни списания от ГДР, ФРГ, Дания

Списанието се появява за пръв път през 1951 г., за да продължи, разшири и обогати със съвременни аспекти традициите и завоеванията на възрожденските и демократични, културни и литературни периодики в Лужица през XIX в. и първата половина на нашето столетие и преди всичко да манифестира и напомня за несломимото жизнено и духовно присъствие на лужичаните, чиито вестници и списания, организации и културни инсти туции бяха брутално ликвидирани през 1937 г. от хитлеристите. Още българският възрож денец Иван Богоров, след пребиваването си в Лайпциг и тамошните си срещи, ще припомни на своите сънародници, че с издаването, редактирането и разпространяването на лужишкия периодичен печат е заангажиран духовният елит на един оредял, но оцелял в хиля долетната си история славянски народ. Да припомним поне имената на етнографа и кни гоиздателя Ян Арнощ Смолер, на народния поет на Лужица Якуб Барт-Тишински, а после и първите ръководни редактори на „Розхлад" - проф. Ота Вичаз и народния художник и писател Мерчин Новак-Нехорнски до 1972 г., след което по установената традиция ръководството на сп. „Розхлад" бе поверено на драматурга Цирил Кола. Този културен и литературен месечник юридически с орган на културно-политическата организация „Домовина", която представлява днес лужишкото малцинство в ГДР, но също така на Института за лужишки изследвания при Немската академия на науките в Будишин (Баутцен), на Обединението на лужишките писатели, на Института за сорабистика при Университета „Карл Маркс" в Лайпциг. В него участвуват учени и литературоведи от ГДР и други социалистически страни и преди всичко най-изявените лужишки културни дейци, писатели, изкуствоведи и музи колози и т. н. Благодарение именно на това в 30-годишната история на сп. „Розхлад" е отразен като в огледало небивалият подем, Ръст и завоевания на лужишката култура, намерила живителна почва в една толерантна, социалистическа страна като Германската демократична република. В списанието има постоянни раздели за теория и история на литературата, за ези кознание и народознание. Особено оперативни материали се появяват в популярните руб рики: „Рецензии“, „В творческата лаборатория на лужишките писатели, художници и музиковеди“, „Нови книги“, „Ехо“, „Мозайка", „Хроника" и др. Според своите възможности сп. Розхлад" съдействува и за приобщаването на сънародниците си към литературата, култу рата и изкуството на народите от СССР и от социалистическите страни. Така например неотдавна на страниците на списанието бяха публикувани: студия за контактните и типологически отношения на съветската и лужишката литература след 1945 г.; разговор с известния писател Ч. Айтматов по въпроси за националния облик на социалистическата литература; интересни наблюдения и изследвания от изтъкнатия съветски сорабист-ези ковед проф. К. Трофимович и т. н. Особено радушно разтваря своите страници списанието и за студии и материали от България. То вече нееднократно е попу ляризирало творби на български писатели, които се превеждат на лужишки, или пиеси, които се представят на лужишка сцена, и в това отношение интересът ни към класическата и съвременната българска литература си остава неизменен. У нас с радост се посре шнаха рецензиите за издадените в България сборници Лужишки поети" (1963) и „Такава орис. Разкази от Лужица" (1972); за кни гата на проф. Цв. Романска „Славянски фолклор" и почти изцяло бяха публикувани сту диите за лужишко-българските отношения от Възраждането до наши дни, чийто автор с българин. Всичко това е една добра основа за още по-разгърнато сътрудничество между сп. „Розхлад" и сп. „Литературна мисъл“, които са издания с толкова близки и сродни интереси.