„С усилия към бъдещето…” (Философията на Андрей Платонов)

Всеки, който чете и обича Андрей Платонов, чувствува кой по-ясно, кой посмътно, че той пише винаги за едно и също. Спомняйки си за него, негови близки подчертават, че той е бил овладян от една идея, идеята на живота“, както сам той я нарича. „Моите идеали са еднообразни и постоянни. Аз няма да бъда литератор, ако излагам само своите неизменни идеи. Няма да ме четат. Трябва да опошлявам и варирам своите мисли, за да се получат приемливи произведения. Именно - да опошлявам! А ако бих давал в съчиненията действителната кръв на своя мозък, то не биха ги печатали. "2 В предлаганата работа се прави опит да се открият постоянните“ и „еднообразни" идеали на Платонов, прозиращи в многообразните „вариации" на художествените му произведения, за да покажат неговата „идея на живота". Ние вървим по път, обратен на този, по който е вървял самият автор: не от философските, идеали" към „опошляването“ им в художественото въплъщение, а от оставените от него текстове към „постоянните“ и „еднообразни“ идеи, които той за себе си е считал основни. Такъв анализ е необходим, за да може по-точно да се разбере идейно-философското съдържание на творчеството на Платонов. Предлаганият подход също има пряко отношение към важния теоретически проблем за съотношението на светогледа на автора и неговото художествено творчество, към проблема за философския „ключ" към произведението. Без да си поставяме като задача да проследим идейната еволюция в творчеството на Платонов, ние се стремим да открием някои постоянни съставни части на това творчество, неговия дълбок философски патос. Най-метафизическият съветски писател" - може да се чуе за Платонов. Какво означава „метафизически“, обикновено не обясняват. Но едно е ясно: той се вглежда в някакви по-дълбоки разрези на човешкото съществование. При това много настойчиво и даже някак маниакално.