Художественото цяло

Проблемът художествено цяло е проблем за: единство на художественото явление (вътрешна подвижност и взаимоопре деленост на съставящите елементи); отношение на художественото явление към социалния, историческия и духовния контекст, в който то съществува, чийто продукт и отражение е. В този аспект ще се опитам да го разгледам. Изложението на моя възглед естествено ще бъде и тълкуване на чужди възгледи и понятия: така многобройни по този въпрос, често единни в основата си и още по-често декларативно единни, а по същество коренно различни. Ще се занимая и с въпроса, що е художествено цяло, в смисъл има ли количествено ограничение в равнищата, на които се създава художественото цяло казано по-просто: само творбата ли е художествено цяло. Към проблема се подхожда с философски понятия. За единството и целостта на художественото произведение изкуствознанието няма свои понятия. Тази традиция се поддържа и днес, като изключим усилията на структурната поетика и на семиотиката. Но и техните усилия изцяло не могат да се изключат от правилото, защото структурализмът и семиотиката са методи, които не са само изкуствоведски и литературоведски и даже днес спорът е дали техните принципи могат да се прилагат върху естетическата тъкан. Нелитературният характер на понятията за художествено цяло (философската им същина) предпоставя затруднение за изкуствознанието. Ако в теорията не са преодолими, в приложната критическа дейност, без да е правило, водят и към недиалектически построе ния. Поне у нас критическата практика в различните изкуства доказва това, за съжаление, с потискаща настойчивост. Имам пред вид основните понятия, с които си служи познанието за художествеността години наред: форма и съдържание. В науката за художественото тези понятия дойдоха от немската класическа философия. (Затова между другото един от авторите, който най-яростно и компетентно защищава правото на есте тиката да бъде наука, и същевременно най-презрително се отнася към опита да се спиритуализира тя, е Хегел²).