По страниците на литературни списания от ГДР и ФРГ

От по-особен интерес в кн. 7 на сп. „Нойе дойче литератур" е статията на Вернер Ной- берт „Реализмът на Лудвиг Рен в книгата Залезът на аристокрацията“, която разглеж да и някои общотеоретични проблеми. Лудвиг Рен неведнъж е отбелязвал, че в творчеството си се естремял да постигне такова художествено изразяване, което да отговаря възможно най-добре на обективного, т. е. на обществено-историческото, а също и на субективно-креативното начало. Неговата книга „Залезът на аристокрацията“, пуб ликувана през 1944 г. в емигрантското анти- фашистко издателство „Свободна книга", бе предшествувана от създадения почти двадесет години по-рано роман „Война", който представлява трезв анализ на войната от 1914 г. Още в тази си книга, а и в романа „След войната", който излиза през 1930 г., писателят Лудвиг Рен разгръща своя спе цифичен метод на сюжетно изобразяване и го утвърждава като характерен за своята индивидуалност идеологически и естетически способ, подготвен за по-нататъшните творчески начинания, изтъква авторът на статията. Написването на по-голяма творба, в коя то разработеният литературен метод да се изяви наново с цялата си сила, се удава на Лудвиг Рен едва след края на Испанската гражданска война, в която писателят взима участие като командир на батальона „Телман“. Изборът на темата - нарастващият обществен анахронизъм на аристокрацията, на нейните ценностни представи и въжделе ния - безсъмнено отговаря на логиката на личното развитие, както и на позицията на Лудвиг Рен, така че книгата е можела да се очаква рано или късно от читателя, отбе лязва Вернер Нойберт. След преживяното в Испания писателят закономерно се обръща към опита и прозренията си от гражданската война. Това обаче се осъществява едва през 1956 г. в книгата „Испанската война", така че романът „Залезът на аристокрацията" получава преднина във времето, което според автора на статията едва ли може да се обя сни с т. нар. „теория за дистанцията“, въ преки че редица обстоятелства като неизяснени въпроси по протичането на войната, Външнополитическите компоненти на Испанската република, документите за военните действия и др. предлагат известно обясне ние. Като действително определящ момент за пристъпването към този сюжет, който при съществуващите обстоятелства не е бил вече така актуален, трябва да се приеме един мотив, носещ белега на „стратегическото“ и на бойното поле на литературата, смята Вернер Нойберт.