Естетиката на Шелинг

През дългия си осемдесетгодишен живот и през близо шестдесетгодишната си научна и преподавателска дейност Шелинг отделя на естетиката нищожно малко време и, общо взето, немного от умствената си енергия. Последният, шести дял от Система на трансценденталния идеализъм (1800), непубликуваните от самия него лекции по Философия на изкуството (1802-1805) и академичната реч За отношението на изобразителните изкуства към природата (1807) изчерпват ако не всичко, то поне всичко съществено, оставено от великия идеалист в теорията за красотата и философията на изкуството. (Биха могли да се посочат още диалогът Бруно - 1802, и Лекции за метода на академичното обучение 1803.) Но значението на един теоретик в духовното развитие на човечеството не се измерва нито с продължителността на работното му време, нито с броя на изследваните теми, нито с количеството написани страници. В историята на есте тиката мястото на Шелинг е неоспоримо: не само в качеството му на философ ски и естетически вожд на едно от най-дълбоките и най-оригиналните направле ния в немското и световното изкуство - романтизма, но и със собствения му теоретичен принос като един от класиците на немската класическа естетика. - За разлика от естетиката на Кант, до която той стига едва в напреднала въз раст, след извървян дълъг житейски и мисловен път и в сурова борба за време срещу настъпващата старост, за разлика от системата на Хегеловата естетика, която се установява в зрялата му възраст и носи всички белези на неговото „акме", естетиката (както и най-творческите идеи на общата философия) на Шелинг възниква и се оформя още в най-ранната му младост. Естетиката на Шелинг носи всички добродетели и недостатъци на младостта - свежест, метежно, сякаш чуждо на всяко спокойствие търсене, независимост на решенията - - иестествено се влива в творческата младост на романтиците и на романтизма, от който тя самата е неделима част. Затова естетиката, както и философията на младия Ше линг, толкова често създава впечатление за някакъв изблик на гениалност, а за овладяна систематичност, под която да се подвежда грамадата от натрупано знане ние - гениалната интуиция често замества в мъка и с години трупаната ерудиция. На естетиката на Шелинг се падна не само радостната участ да е дело на Младия Шелинг и в такъв смисъл да бъде плод на младостта. Съпоставена с цялостното философско развитие на Шелинг, на нея принадлежи двойното щастие да е свързана с периода на най-светлите търсения на философа още далеч от ре зигнацията и утехата на ирационализма, мистицизма и християнската теология. Естетиката на Шелинг съвпада по време с неговия философски възход и за нейно щастие той не си спомня за нея, когато, сам трагически разпънат, понася кръста на озлоблението на философската реакция и мракобесието, след като немската класическа естетика завършва своя светъл цикъл заедно със смъртта на Хегел Естетиката или по-точно философията на изкуството на Шелинг епоетична по духа си, по смисъла си. И дори когато нейният автор, прехласнат от строгия, дисциплиниран метод на Спиноза, от неговото изложение по геометрически начин", сам затваря мислите си в теореми и леми, в доказателства и пояснения, от тях пак струи едно мъчно удържимо поетично начало, което чувствува своето много по-близко родство със света на образите - на боговете, митовете и преданията, с необятния и примамлив свят на художественото.