По страниците на литературни списания от ГДР и ФРГ

В кн. 1 на немското академично списание по славистика привлича вниманието сту дията на д-р Петер Кеслер от университета Фридрих Шилер" в Йена, озаглавена „За ниманията на късния Ницше с Толстой". Авторът си поставя за цел да изясни два въпроса: 1) Какво е било отношението на Ницше към трактата на Толстой „Моята вяра" и 2) До каква степен заниманията на Ницше с Толстой са оказали влияние върху концепцията на произведението му „Антихрист". В статията се подчертава, че Ницше често е взимал отношение по въпросите на класовите борби в своето време, но това е ставало индиректно, защото той е дискутирал преди всичко по етически и естетически проблеми. А когато се е изказвал пряко за съвременните му исторически събития, нерядко са проличавали неговата наивност и повърхностност, отбелязва д-р Кеслер. В това отношение Ницше е изоставал от постиженията на тогавашната буржоазна социална наука. От друга страна обаче, поради значителните му художествени способности той е реагирал с голяма чувствителност и острота на упадъчните симп томи в буржоазната етика и буржоазното изкуство. Неговото специфично умение да възприема света художествено му позволява да концентрира непосредствено възприетия обществено-исторически опит в митологични умозрителни построения. Основният замисъл на философската сис тема на Ницше намира израз именно в тези умозрителни построения, подчертава авторът. А главните митологични умозрителни построения на Ницше, които отново и отново се преплитат, се наричат „нихилизъм“, „воля за власт“, „свръхчовек“ и „вечен възврат". Успоредно с митологизирането на Ницшевите схващания се проявява и радикалното ограничаване на историзма, както и крайната тенденция към психологизирана интерпретация на историята. Според д-р Кеслер