Summary
Разделени по време повече от столетие и принадлежащи на различни литератури - българската и руската, - тези две автобиографии отдавна привличат вниманието на изследователите със своето сходство. Натрупани са доста много работи, в които е обърнато внимание на това сходство. В интересната статия на българския изследовател Константин Мечев дори е направен опит да се обясни това поразително сходство с влияние на автобиографията на Авакум върху автобиографията на Софроний. Обаче няма никакви основания да предполагаме, че Софроний е познавал Житието на Авакум. Ето защо съществува и друго мнение: че Житието на Авакум и Автобиографията на Софроний са сходни типологически, тъй като и едната, и другата автобиография са се появили при сходни условия на прехода от Средновековието към новото време и са еднакъв пример за пробуждането на личностното самосъзнание. Когато преди една година посочих темата на своя доклад за сегашната конференция, аз възнамерявах да говоря не само за типологическите сходства на двете произведения, но исках да изтъкна преди всичко техните типологически различия, които се дължат на това, че и двамата автори са писали със съвсем различни цели и при съвършено различни условия, макар че и двамата са мъченици на обстоятелствата и на своята борба, че и двамата са писали за своите страдания и двамата са направили това с несъмнен талант и поразителна дълбочина. Но случи се нещо, което в първия момент ме постави в крайно затрудне но положение и аз дори мислех да се откажа от своята тема. Това беше поя вата на прекрасното изследване на Людмила Боева в книгата „Старобългарска литература", кн. втора, 1977 г. Аз получих тази книга в края на 1977 г. Изследването на Людмила Боева е озаглавено „Образът на автора в житията на протопоп Авакум и Софроний Врачански (Опит за типологическо сравнение)". В изследването на Л. Боева са направени повечето от тези наблюдения, които исках да изнеса в доклада си, и са изказани много мисли, до които и аз стигнах, когато четях паралелно двете велики произведения.
Автобиографиите на Софроний Врачански и Авакум Петров
-
PUBLISHERПечатница на Издателството на Българската академия на наукитеPage range:89-95Page count7LanguageБългарскиCOUNT:ПУБЛИКУВАНО НА :
download: download
-
KeywordsSummaryРазделени по време повече от столетие и принадлежащи на различни литератури - българската и руската, - тези две автобиографии отдавна привличат вниманието на изследователите със своето сходство. Натрупани са доста много работи, в които е обърнато внимание на това сходство. В интересната статия на българския изследовател Константин Мечев дори е направен опит да се обясни това поразително сходство с влияние на автобиографията на Авакум върху автобиографията на Софроний. Обаче няма никакви основания да предполагаме, че Софроний е познавал Житието на Авакум. Ето защо съществува и друго мнение: че Житието на Авакум и Автобиографията на Софроний са сходни типологически, тъй като и едната, и другата автобиография са се появили при сходни условия на прехода от Средновековието към новото време и са еднакъв пример за пробуждането на личностното самосъзнание. Когато преди една година посочих темата на своя доклад за сегашната конференция, аз възнамерявах да говоря не само за типологическите сходства на двете произведения, но исках да изтъкна преди всичко техните типологически различия, които се дължат на това, че и двамата автори са писали със съвсем различни цели и при съвършено различни условия, макар че и двамата са мъченици на обстоятелствата и на своята борба, че и двамата са писали за своите страдания и двамата са направили това с несъмнен талант и поразителна дълбочина. Но случи се нещо, което в първия момент ме постави в крайно затрудне но положение и аз дори мислех да се откажа от своята тема. Това беше поя вата на прекрасното изследване на Людмила Боева в книгата „Старобългарска литература", кн. втора, 1977 г. Аз получих тази книга в края на 1977 г. Изследването на Людмила Боева е озаглавено „Образът на автора в житията на протопоп Авакум и Софроний Врачански (Опит за типологическо сравнение)". В изследването на Л. Боева са направени повечето от тези наблюдения, които исках да изнеса в доклада си, и са изказани много мисли, до които и аз стигнах, когато четях паралелно двете велики произведения.