Метаморфозите на една тема

етейки преводи от древноегипетска лирика, попаднах на едно произведение, ми се стори твърде познат. Това беше темата за оставащото след смъртта на човека, за сътвореното и имащо определено значение за поколенията след него. Един неизвестен поет, един писар, творил по времето на Рамзес II, един представител на съсловие, записало историята на своя народ в многобройни папируси, излага мнението си така дълбоко философски осмислено, така добре лирично изразено, че не остава съмнение в качествата на автора. Рамзес II е от интересните фигури в египетската история. Неговият баща Сет 1, а и самият той водят открито експанзионистична политика, политика на засилване влиянието на Египет. Възстановява се властта над Южна Сирия, Финикия, Палестина. Тежките войни с хетите завършват с подписването на договор и женитбата на Рамзес II с дъщерята на царя на хетите. 2 Но в този период, характеризиращ се със засилване на абсолютизма в държавната власт (обожествяването на фараона), в Египет се провежда и невиждано по мащаби строителство. Рамзес II, който управлява през XIV и XIII столетие пр. н. е. цели 67 години и даже надживява много от децата си, построява прочутата резиденция Пер Рамзес (Дома на Рамзес) - на североизток в Делтата. Издига огромни храмови комплекси навсякъде из страната (Египет, Етиопия), а най-големият от тях е Абу Симбел - също в Етиопия. На фасадата му има 4 изваяния на Рамес - с височина 20 м всяко. И в този момент, когато страната се намира в зенита на своето могъщество (става дума за епохата на Новото царство), когато живият бог на земята (фараонът) властвува, когато до нас ще се запазят само няколко имена на видни политически фигу ри - всичко изчезва във всеобемащата сянка на личността на владетеля - намираме лири чески произведения от най-добра проба. Те са резултат от един по-дълъг период на развитие, те са степен в това развитие, но те са и образец за по-късните гръцки и римски майстори на перото. И между тези малко на брой запазени образци на древноегипетската лирика е и „Прославата на пишещите" - великолепна апология на силата на записаното слово.