Непубликувани писма на д-р К. Кръстев до Стефан Гидиков

На българския читател са известни от различни публикации множество писма на д-р Кръстьо Кръстев до изтъкнати писатели и поети, оставили трайни следи в българската литература. Тези писма се цитират по различни поводи и са публикувани на различни места. Броят на известните писма на д-р Кръстев непрекъснато расте и от този факт възниква въпросът, не би ли могло да се появи една книга с избрани писма на този самобитен и оригинален автор. Един бегъл поглед в архивните справочници ще ни увери, че все още има неизвестни и непубликувани писма на тази възлова личност за българската литературна критика, но досега никой не се е наел да събере и подреди тези ценни източници за литературната наука. Отдавна е минало времето на общите оценки и абстрактните постановки и това изисква от нашата литературна история да се издири и оцени по достойнство всичко, което се отнася за пътя на противоречивите фигури в българската литература, а несъмнено д-р Кръстев е между тях. Скромен принос към едно бъдещо обстойно проучване на жизнения и творчески път на щи д-р Кръстев се могат да бъдат и писмата му до Стефан Гидиков, непубликувани досега, съхранява в Централния държавен исторически архив. не е Докато името на д-р Кръстьо Кръстев не се нуждае от представяне, то името на адресата известно на широката читателска аудитория. Затова се налага да се дадат кратки читателя пояснения при за дейността на този забравен сливенски публицист, което от своя страна би улеснило прочитане на писмата. Сливен. 1 Стефан Син на Стефан Стефанов Георгов Гидиков (1871-1944) - публицист, общественик и писател от Одеската духовна семинария, приятел Гидиков (1837-1871) - възрожденски деец от Сливен, учил в 2. Става дума за периодично на Добри Чинтулов и съратник на Георги С. Раковски. излизащите от 1957 г. насам „Известия на държавните архиви", за „Пътеводител 3 Архив на Стефан на Централния държавен исторически архив", С., 1970, и др. Ст. Гидиков - ЦДИА, Ф. 712, оп. 1, а. е. 26. 126 Една кратка характеристика за дейността на Стефан Гидиков би имала следния вид: публи цист до края на живота си - редактирал и издавал в. „Сиромашки защитник“ (1894—1895), сп. „Живот" (1897—1899), в. „Република“ (1899—1901), в. „Радикал“ (1908—1909), в. „Народна воля" (1913—1914), сътрудничил на почти всички периодични издания от края на миналия началото на настоящия век; 4 общественик - един от основателите на Върховния читалищен съюз,5 активен участик в обществения живот на своя град; политик - един от идеолозите на радикалната партия; неособено талантлив писател, изпробвал перото си в почти всички жанрове И и подписвал творбите си с псевдоним Венко, а по-късно В. Стефанов и С. Г. Диков. Преписката между д-р Кръстев и Стефан Гидиков започва с писмо, датирано 10. II. 1898 г., но очевидно тяхното запознанство е започнало значително по-рано. По това време Гидиков все още издава сп. „Живот“, което се радва на голяма популярност. Между сътрудниците на списанието личат имената на Пенчо Славейков, Кирил Христов, Константин Величков, Георги Стаматов и други добре известни писатели и поети. Като премия на първата годишнина на списанието излиза стихосбирката на Кирил Христов „Трепети".