В света на Георги Караславов

Богато и многостранно е творчеството на големия наш писател Георги Караславов. Между излизането на неговата първа книга с разкази „Уличници“ и последното тритомно издание на най-голямото му епично произведение романа „Обикновени хора" има половинвековна художествена дейност, изпълнена с търсения и открития, извисена от идеите на комунистическата борба и вярата в утрешния ден на народа. Интересна е биографията на повечето от художестве ните творби на изтъкнатия белетрист, показателна е изключителната им жизнена и художествена пълнота, разкрита със завидно майсторство. Писателят откровено споделя пътя на създаване на всяка от неговите книги - път мъчителен, труден, но увенчан с нови завоевания за нашата литература. - Другарю Караславов, сега, когато сте автор на множество издадени книги, на десет тома Избрани съчинения, нека се върнем към началото, към първата ви книга и да проследим след нея как са излизали останалите Ви произведения. Разкажете как издадохте „Уличници“, как бе посрещната и оценена тази Ваша първа книга, - Още като учител, както вече съм разказвал, аз написах и отпечатах свои разкази. Като студент също публикувах някои свои творби. И понеже тогава беше модно да се издават малки книжки с разкази и аз реших да събера тия свои ранни произведения и да ги издам на едно. Споделих тази си идея с Асен Бояджиев и Аврам Стоянов, редактори на синдикалния вестник „Единство". Те ме окуражиха и даже ми предложиха да пиша, че книжката е издание на в. „Единство", макар че нашите Независими работнически профсъюзи (НРПС) тогава бяха много бедни и не можех да разчитам на никаква материална подкрепа. Но за това ми помогна известният по-късно актьор Порфирий Велков. Той и неговите сестри продали някакво наследствено място в Казанлък и Порфирий получи своя дял от около пет хиляди лева. От тях той ми даде четири хиляди, като едновременно с това писа на Александър Жендов, който следваше в Берлин, да нарисува корицата. Вече бях определил заглавието на бъдещата книга - Уличници“. В събраните разкази се говореше за живота на сиромашките деца, сюжетите бяха детски, но те бяха предназначени и за възрастни. За един месец корицата пристигна - тя имаше не български облик, а берлински, но аз я приех. Свързах се с моя съквартирант от гимназията Иван Бялков, който работеше като хюгист - специалист по телеграмите, които се изпращат печатно, в Плевен. Той преди това също печаташе разкази. В Плевен съществуваше известната на времето кооперативна печатница „Изгрев“, която имаше хубав печат и минаваше за евтина. Той влезе във връзка с печатарите там и ми съобщи, че на кола от 16 страници френски формат 74/100 искат 600 лева.