„Социалистический реализм в теоретическом освещении” от А. Н. Иезуитов

Научната проблематика, свързана с изследването на теорията на социалистическия реализъм, неведнъж е поставяна в основата на работите на съветските литературоведи и колегите им от социалистическите страни. Ще споменем само, че в литературната наука има интересни наблюдения, осъществени при анализа на социалистическо-реалистическата художествена литература, а това вече позволява теоретически да се обобщят проявите на метода. Монографията на съветския литературовед А. Н. Иезуитов е добро доказателство за непресекващия изследователски патос в изу чаването на естетиката и поетиката на социа листическия реализъм. Онова, което прави впечатление в подхода на автора към специ- фичната материя, ориентирана към изясняване на теоретическите особености на социалистическия реализъм, еметодът на литературо веда. Както сам отбелязва Иезуитов, изслед ването на социалистическия реализъм все 1 Ще посочим имената на автори като Д. Ф. Марков, А. И. Овчаренко, А. И. Мет- ченко, В. В. Иванов, С. М. Петров. Източно- Германските и чехословашките литературоведи също имат дял в разработката на теоретичес ките въпроси на социалистическия реализъм с книгите: Zur Theorie des sozialistischen Rea- lismus. Berlin, 1974; Einführung in den soziali- stischen Realismus. Berlin, 1975; Zb. O soziali- stickom realizme, Bratislava, 1976. 146 още има екстензивен облик (с. 4). Натрупан е богат и разнообразен материал, който трябва да бъде проучен с оглед на неговата съотноси мост с принципите на социалистическия реа лизъм. И въпреки немалкото изследвания на литературоведите-марксисти теорията на социалистическия реализъм е недостатъчно изявен аспект в литературознанието. В същ ност постигнати са значителни успехи в изу чаването на социалистическия реализъм, систематизирани са основните принципи в не говата естетика, а така също и своеобразието на формите в поетиката му. Все още обаче в литературната теория не епостигната онази резултатност, която покойният съветски лите ратуровед А. И. Белецки определя като проб лем за синтеза в литературознанието. Много основателна е загрижеността, с която Иезуитов посочва неизяснеността на категорията художествен метод в онтологи ческо отношение, което е предпоставка за възприемане на закономерностите и особеностите, проявяващи се при художественото усвояване на новаторските принципи в изкуството. Раз бира се, не само изследването на онтологията на метода определя перспективността на лите ратуроведческите проучвания. Споделяйки ста новището, че социалистическият реализъм е своеобразна естетическа система, авторът за става на здрава методологическа основа. Тази постановка се възприема от немалко съветски литературоведи, които откриват в нея потвърж дение на мисълта за новаторския характер на художествения метод. Приемливо е да се пристъпи към проучването на естетическото свое образие на метода с мярката на системно-струк турния анализ. Подобен подход към художествената литература е практически резултатен тогава, когато не се абсолютизира системността" на метода, а се използува това негово свойство, за да се проникне до същността на съставните компоненти, до структурата. Вниманието на литературоведа е насочено към изясняване на особено важни проблеми от теорията на социалистическия реализъм: анализ на основните компоненти на естетическата му структура, типология на връзките с останалите художествени методи, а така също и от носителната самостоятелност в развитието и обогатяването на естетическата система на метода. Така определени, насоките на изсле дователските задачи подчертават особената актуалност на труда.