Последният дамаскинар - даскал Тодор Пирдопски

Като едно от местата, гдето се заражда дамаскинската книжнина, се сочи обикновено Сред ногорието и средногорският кръг дамаскини" се считат за едни от първите. В Средногорието е и краят на дамаскинската книжнина, нейният последен представител епирдопският книжов ник Даскал Тодор. За него, макар че е живял до средата на XIX в., ние знаем, както и за по-старите дамаскинари, само това, което може да се извлече от книгите му. Повечето от тях са подписани с името Даскал Тодор" и датирания от самия него. Най-ранната отбелязана година е 1793, а най-къс ната - 1843. Той следователно е работил като книжовник през последното десетилетие на XVIII ипрез първата половина на XIX в. Изглежда, че е починал към 1850 г. По това време той според местни устни предания бил вече заместен в училището от сина си Костадин и баща му наричали „дъртия даскал", бил е значи не по-млад от седемдесет и няколко години. В такъв случай той ше да ероден към 1770 г. Освен годината на писането Даскал Тодор отбелязва в книгите си и мястото - все богохранимое село Пирдоп". Явно е, че той е живял и работил като учител и книжовник само там. Все пак в младините си той ще да ебил като ученик и някъде извън родния си Пирдоп. Има еле ментарни познания от гръцко писмо, за които е трудно да се приеме, че ги епридобил в Пир доп. Познава и годишния кръг на църковната иконография, Понеже църквата в Пирдоп е построе на през 1819 г. и зографисана няколко години по-късно, и него той е могъл да научи само другаде, сигурно в някой манастир, например в Етрополския като най-близък и редовно посещаван от пирдопчани. В книгите си Даскал Тодор отбелязва не само годината и мястото на писането им, но и ред други неща, като това, кой е бил владика в Ловеч- Пирдопско тогава, както и сега е част от Ловчанската епархия, как се казвал аянинът в Златица, говори и за политически събития, станали в негово време, но за своя живот, как е протекъл, не отбелязва нищо. Липсват и външни писмени сведения за живота му. Тъй че в очерка си за него ние трябва да се ограничим само с преглед и разбор на книгите му. Те са много, известни са около 40, а навярно е имало, а може би и сега има и други. За сред новековните каижовници често техни ученици и почитатели говорят, че били написали стотици и хиляди книги, което, разбира се, е преувеличение. Все пак от възрожденските книжовници, съв ременници на Даскал Тодор, едва ли някой е изписал толкова книги, колкото той. Нито една от Даскалтодоровите книги не е печатана, нито пък има сведения, че той емислил да печата някоя от тях, какго например поп Пунчо от с. Мокреш, който още през 1796 г. подготвя за печат един голям сборник.