* * * Защитени дисертации

На 7 дек. 1977 г. на заседание на Научния съвет на Единния център за език и литература се състоя публична защита на дисертацията на тема „Естетически прелом в българската поезия през 20-те години" от проф. Розалия Ликова за получаване научната степен доктор на филологическите науки". В своята дисертация проф. Розалия Ликова изследва в сравнителен план промените в европейската и българската поезия през 20-те години на нашия век. Дисертационният труд се състои от две главни части - първата представлява теоретическо обобщение на развойните насоки на поезията през разглеждания период, а втората е съставена от студии върху творчеството на Смирненски, Гео Милев, Фурнаджиев, Разцветников, Багряна и Атанас Далчев. Първата, теоретическата част е разделена на три глави: „Художествен и естетически генезис", "За някои национални особености в търсенето на нови художествени пътища" и Художествени и естетически насоки на българската поезия през 20-те години". В тази част от дисертационния труд се анализират в сравнително-типологически аспект основните насоки на литературния развой. Върху обширен изследователски терене 166 проследено взаимодействието на различните Модернистични направления, дошли с желанието да заменят господствуващия дотогава в повечето литератури символизъм. Успоредно с иманентно-развойните закономерности проф. Ликова изследва революционните промени в действителността, чийто отзвук е естетическият прелом в поезията от 20-те години. В тази част от дисертацията българската поезия е разгледана като органична съставка в развитието на европейската литература. Във втората част, съставена от шест самостоятелни студии, проф. Розалия Ликова разглежда обстойно творчеството на найярките индивидуалности в българската поезия от този период, изследвайки конкретното осъществяване на общите развойни закономерности. След прочитането на автореферата от проф. Розалия Ликова бе дадена думата на рецензентите. В своята рецензия акад. Емил Георгиев отбеляза приносните качества на труда, до голяма степен постигнатия стремеж да се разглежда българската литература в контекста на европейския литературен процес исе спря и на някои спорни или неубедителни моменти в дисертацията. Проф. Кръстьо Горанов в своята рецензия отбеляза като най-съществен принос всестранността и обхватността на труда както по отношение на разглежданата проблематика, така и с оглед на огромния фактически материал, обхванат от дисертацията. Наред с това той изказа и пожеланието по-стриктно да се разграничат двете линии (според Лениновото определение) в националната култура, а в конкретния случай - литература. В рецензията си доц. Елка Константинова също отбеляза безспорно приносния характер на труда, неговата задълбоченост и аналитичност, съчетани с мащабно концептуално мислене, което е позволило на авторката да види развойните процеси в българската поезия като част от общоевропейското литературно развитие. Заедно с това тя изказа и някои възражения по отделни постановки от дисертацията; например според нея постиженията на символизма в нашата литература са в известна степен подценени, като е акцентирано главно върху онези негови страни, предизвикали антисимволистическата насоченост на следващите го литературни направления.