„Живот се дава за живот” от Иван Сарандев

Има поети, които времето в шеметния си бяг несправедливо осъжда на забвение. А достатъчно е да се раздуха пепелта от жаравата и техните стихове заблестяват с висока идейна чистота и първична сила. Такова е творчеството на сравнително малко известния пролетарски поет и революционер Васил Карагьозов - бунтаря, мъченика, нежния лирик. Мястото му в пантеона на нашата национална поезия определя убедително и страстно Тодор Павлов в предговора на Карагьозовите избрани произведения: „Антивоенното творчество на Васил Карагьозов запълва една празнина в представите ни за нащата пролетарска поезия между Задача на нашата литературна критика е правилно да оцени този най-богат и идейно углъбен период от творчеството на поета. "1 С изследователска страст Иван Сарандев разгръща в книгата си „Живот се дава за живот" страници от все още неоцененото по достойнство творчество на пролетарския поет и революционер. Чувствува се ясно - Сарандев не може да пише спокойно за един необикновен живот, родил старинно обагре ните стихове, трогващите писма до съпру гата, записките от фронтовия дневник. Авторът черпи от неизвестни досега извори - непубликувания и неизследван архив на поета, съхраняван засега от сина му инж. Георги Карагьозов. С присъщата си прецизност Сарандев прави нов прочит на стихосбирките „Пролетарски песни" (1908) и „Отронени листа" (1912). Със зрял идеен поглед и изострена поетическа интуиция Карагьозов съзира надигането на пролетариата в стихотворението „Синът на Ваала“. Сарандев умело обобщава лирическия герой от класата на онеправданите в стихотворенията „Глад“, „Народният учител“, „Подземен бунт". .. Авторът прави внимателен паралел в поетичното развитие на Димитър Полянов и Васил Карагьозов и доказва оригиналността и отликата в техните образни стилови похвати. В стихотворението си „Кокичета" Полянов пише: Аз знам, ще дойдат майстори, артисти, поети вдъхновени и творци - но вашта горда слава е, че вий сте на новий свят най-първите певци! Карагьозов напълно споделя участта на „най-първите певци“. С присъщите морални добродетели на един истински пролетарски поет той пише на Иванка Манчева: „Научавам се, от друга страна, че в Бургас „Пролетарските песни" били обърнати наопаки от декламиране, също в Сливен и други градове. Аз си обяснявам това не с художествеността на тия песни, защото те са до голяма степен наивни, но с липсата на литература от подобен род."