Публикувана на
Free access
Summary
През декември 1975 г. в дома на Павла Жекова - гр. Шумен, ул. „Цар Освободител" 62- бяха открити съвсем случайно две писма на Николай Лилиев, адресирани до Екатерина Александрова Владигерова. Тези писма са страница от една продължителна, дълбока и трайна дружба между Н. Лилиев и семейство Владигерови. Те потвърждават досегашната ни представа за Лилиев, но и я допълват. Н. Лилиев и П. Владигеров са не просто отдавнашни съседи, които често се срещат по улицата, а незаменими приятели, движещи се в кръга на изтъкнати учени, актьори и писатели: Б. Пенев и А. Златаров, Д. Подвързачов и Г. Райчев, Н. Райнов и Т. Траянов, Н. О. Масалитинов и Иван Димов... Запознаването им става през 1918 г. в дома на Б. Пенев. По-късно Лилиев се запознава с майката и съпругата на П. Владигеров. С огромна култура и удивителна психологическа проникновеност, Н. Лилиев става учител на мнозина артисти. „Славният, добрият, безподобният Николай" (Д. Подвързачов) се раздава непрекъснато. Кабинетът му в общата сграда на Народния театър и Народната опера, където е дългогодишен драматург, става негов дом и своеобразен културен салон. Този разностранен и фин човек, отличаващ се с изискан вкус към поезията и драматургията, музиката и живописта, има такова верую: „Животът ни, добър или лош, минава. Най-важното е това, което остава след него, 4 Н. Лилиев подтиква някои свои приятели, например Д. Дебелянов, да превеждат изтъкнати европейски писатели. Той сам е превъзходен преводач (през 1920 г. превежда и либретото на „Риголето"). По препоръка и настояване на Лилиев Панчо Владигеров написва музика специално за Народния театър - към „Еленово царство" от Г. Райчев и към „Ветрилото“ от К. Голдони. 5 Особено голяма е ролята на Н. Лилиев за написването и представянето на единствената опера на П. Владигеров - „Цар Калоян" (1936): създава либретото по романа „Солунският чудотворец" на Фани Попова-Мутафова, обръша вниманието на Владигеров върху хоровите и балетните изпълнения, съобразява изобщо музикалната творба със сценичните изисквания. Красивият език, музикалните и импровизаторски качества на Лилиев допадат на композитора. Дори Владигеров счита Лилиев за съавтор на произведението си. „Да не бях срещал Николай Лилиев - казва той, - никога нямаше да напиша опера.


Две писма на Николай Лилиев

  • ПУБЛИКУВАНО НА :
    download: download

  • Summary
    През декември 1975 г. в дома на Павла Жекова - гр. Шумен, ул. „Цар Освободител" 62- бяха открити съвсем случайно две писма на Николай Лилиев, адресирани до Екатерина Александрова Владигерова. Тези писма са страница от една продължителна, дълбока и трайна дружба между Н. Лилиев и семейство Владигерови. Те потвърждават досегашната ни представа за Лилиев, но и я допълват. Н. Лилиев и П. Владигеров са не просто отдавнашни съседи, които често се срещат по улицата, а незаменими приятели, движещи се в кръга на изтъкнати учени, актьори и писатели: Б. Пенев и А. Златаров, Д. Подвързачов и Г. Райчев, Н. Райнов и Т. Траянов, Н. О. Масалитинов и Иван Димов... Запознаването им става през 1918 г. в дома на Б. Пенев. По-късно Лилиев се запознава с майката и съпругата на П. Владигеров. С огромна култура и удивителна психологическа проникновеност, Н. Лилиев става учител на мнозина артисти. „Славният, добрият, безподобният Николай" (Д. Подвързачов) се раздава непрекъснато. Кабинетът му в общата сграда на Народния театър и Народната опера, където е дългогодишен драматург, става негов дом и своеобразен културен салон. Този разностранен и фин човек, отличаващ се с изискан вкус към поезията и драматургията, музиката и живописта, има такова верую: „Животът ни, добър или лош, минава. Най-важното е това, което остава след него, 4 Н. Лилиев подтиква някои свои приятели, например Д. Дебелянов, да превеждат изтъкнати европейски писатели. Той сам е превъзходен преводач (през 1920 г. превежда и либретото на „Риголето"). По препоръка и настояване на Лилиев Панчо Владигеров написва музика специално за Народния театър - към „Еленово царство" от Г. Райчев и към „Ветрилото“ от К. Голдони. 5 Особено голяма е ролята на Н. Лилиев за написването и представянето на единствената опера на П. Владигеров - „Цар Калоян" (1936): създава либретото по романа „Солунският чудотворец" на Фани Попова-Мутафова, обръша вниманието на Владигеров върху хоровите и балетните изпълнения, съобразява изобщо музикалната творба със сценичните изисквания. Красивият език, музикалните и импровизаторски качества на Лилиев допадат на композитора. Дори Владигеров счита Лилиев за съавтор на произведението си. „Да не бях срещал Николай Лилиев - казва той, - никога нямаше да напиша опера.