Цената на поетическото слово

По-миналата година изд. „Народна култура“ издаде сборника „Ана Ахматова". В него влизат почти всички стихотворения от „Бег времени" (Советский писатель, 1965). Преводач - Иван Николов. Ана Ахматова е тънък и деликатен поет, трудно поддаващ се на превод. У нея е важна всяка дума, защото тя носи не само нюанс и характерно виждане, но и творческа позиция. Неточ ният превод би могъл да накърни сериозно тъканта на стихотворенията и те да престанат да бъдат ахматовски. Знаейки това, аз в началото гледах на българския сборник като на подвиг. Но когато започ нах да чета преводите, усетих, че в мен се надига недоумение. После дойде обидата! В послеслова преводачът съобщава: „Ранните стихове на Ахматова приличат на рисунки с перо. Целият техен смисъл е скрит в подробностите, най-незначителната дума и жест дават простор на въображението да доизгради лирическата ситуация." Точно това отсъствува в преводите. Пренебрегнати са не само незначителните жестове", но и толкова важните подробности“. Заменени са с еквиваленти", които будят недоумение, или са съчинени съвсем нови строфи на мястото на оригиналните. А на много места е превеждано точно обратното.