Съпреживеният Шекспир

През последните няколко години издателство „Народна култура" предложи на читате лите нещо, което би било събитие за коя да естрана - четири тома Шекспирови пиеси превод на нашия именит поет Валери Петров. Един наистина огромен труд, разпрострян върху повече от 2500 страници, обхващащ всички известни комедии и трагедии на великия Драматург. Един, струва ми се, уникален труд на изтъкнат литератор, който отдава безцен ното време на творческата си зрелост на благородната амбиция да улови и предаде на родния си език живия глас на ренесансовия титан във всичките му безкрайни модулации. И преди Валери Петров големи наши поети са се опитвали да обезсмъртят една или друга Шекспирова драма на български език. В резултат на тези дръзновения днес ние разполагаме с високоталантливи преводи като Гео Милевия „Хамлет" или Лилиевия „Ромео и Жулиета". Но това са само отделни пиеси, които особено са допаднали на съответните поети, чрез които те са се помъчили да изразят и себе си, своята съкровена същност. Никой от тях не е имал постоянството (а и издателските възможности) да се заеме с пресъздаването на по-обемен дял от Шекспировото драматично наследство. А съвременната литературна наука вече съвсем кате C горично е доказала вътрешното органично единство на това наследство, неразривните връзки, които отделните пиеси се сливат в тематично, стилово и ритмично отношение. За пълноценното предаване на коя да е от тях преводачът трябва да познава добре и останалите, нещо повече - той трябва да ги е преживял. Първият опит за по-цялостен и професионално-компетентен превод на основните Шекспирови драми у нас принадлежи на Любомир Огнянов и неговият творчески подвиг със своите безспорни постижения заслужава уважение. Но с преводите на Валери Петров ние вече достигаме до онова ниво на пресътворяване, при което академичната прецизност е съчетана с безпрецедентна артистична свобода, за да се отървем от досадното чувство, че имаме пред себе си българския аналог на Шекспир и да повярваме, че сме се срещнали със самия него в целия му несравним ренесансовски размах. И това вече не е тази или онази знаменита творба сама за себе си, а големият поет в неговото сложно и многопланово развитие, така както то е почувствувано през вековете и разстоянията ст един негов събрат. Най-непосредственото впечатление, което читателят (а и зрителят на първите няколко постановки по новите преводи) получава от текста, е неизчерпаемото от богатство на българ ския език, неговата невероятна гъвкавост, сочност, многозначност, пъстрота на багрите и деликатност на нюансите; неговата широка гама от стилове - от дворцовата изящност до кръч марската вулгарност, от помпозното празнословие до простата, откровена и тежка мъдрост на народната реч, от сгъстената метафоричност до аналитичната прецизност на афоризма - едно удивително разнообразие, доближаващо се плътно до това на оригинала. Разбира се, тук не става дума за някаква изненада. Всеки човек, що-годе запознат с личното творчество на Валери Петров, се е радвал и преди на любовта му към словото, на детското му любо питство към неговите скрити измерения и неизползувани възможности, на несравнимата му езикова изобретателност. Това рядко дарование, минало през филтрите на завидна култура, оцветява по неповторим начин целия превод. В него, струва ми се, трябва да търсим на първо място толкова нужната конгениалност на преводача и автора, разковничето за успеха на тяхна среща. В него и още в нещо - в уважението, с което е прочетен оригинальт, в OT осъзнаването 144 на необикновената сложност и многоплановост на Шекспировия текст, в откриването и запазва нето на важните детайли, в познаването на целия идейно-художествен комплекс, характерен за ренесансова Англия.