Завършек на крупно научно дело

Последният, пети том от „Панорамата "* на акад. Пантелей Зарев се появи в една година, която с основание можем да определим и като година на критиката. Има нещо символично в това - най-крупното литературоведческо дело на един от най-изтъкнатите ни критици бе завършено в година на забележим подем в критиката. Защото - извън символиката" - биографията на П. Зарев е до голяма степен биография на критиката ни за последните три десетилетия. Името на акад. П. Зарев свързахме вече трайно с „Панорама на българската литература“. В съзнанието на широката културна общественост „Панорамата" получи завидна за едно критическо творение гражданственост. Така че всяка оценка за този труд ще започва и ще бъде оценка за творческото дело на един живот. „Панорамата" на П. Зарев не е само лично дело. Доколкото тя отразява (и сама тя е) един етап в нашето литературознание и критика, доколкото е значителна следа в най-новата ни литературна история, „Панорамата“ е момент от нашето литературно-критическо самопознаване или ако си послужим с една мисъл на автора, в нея „се усеща присъствието и на самоанализиралия се дух освен на индивида, но и на колектива, на народа". Съвсем в духа на романтичната философия П. Зарев вярва: „Сякаш самата история трябва да направи чрез един субект - индивидуален и колективен - рекапитулация на своето дело... Този именно субект - „индивидуален и колективен - е субективното творческо съзнание за собственото дело като за дело колкото лично, толкова и колективно. „Всичко това - продължава П. Зарев - създава и своеобразната вътрешна драма на изследователя, неговата борба, какво да предпочете, какво да изостави, неговото усилие да отиде още и още по-дълбоко във времето, в съвършенството и несъвършенството на едно нравствено-естетическо творение" (c. 649). Това е съзнанието на творец, успял да се доближи до народната съдба, да направи своя съдба съдбата на художника-писател и да прозре зад преходно личното трайното и непреходно колективното. И затова П. Зарев е винаги емоционално ангажиран. Той може да е привидно безпристрастен - щом конкретният критически анализ го изисква!, - но никога не бива безстрастен. „Измъчва ме въпросът - пише Т. Жечев, - откъде водят началото си не всякога ясно формулираните, но неизменно драматични (разр. м., К. Е.) интонации... „Панорамата“ на такъв улегнал, склонен към уравновесени синтетични реше ния автор като Пантелей Зарев ?"