Литературни списания от Унгария и Франция

„Литературно-исторически съобщения" тримесечно списание на Института по литературознание на УАН. Помества студии, рецензии, отделя внимание и на най-новата унгарска литература. В кн. 1/1976 привлича вниманието на читателя студията на Ищван Феньо под заглавие: „Az Erdelyi muzeum". „Трансилванският музей" е първото културно списание на унгарски език, което се издава в Трансилвания в 1814 г. Това списание подготвя нашия литературен и обществен подем в епохата на реформите - пише авторът. (Епохата на реформите подготвя от политическа и обществена страна граж данската революция в 1848 г. и в това отношение голям принос има и литературата.) Списанието е било прието с голямо признание дори от страна на враговесъвременници, затова - пише И. Феньо - е необяснимо защо няма нито една монография досега за този важен културен форум. Авторът първо се спира на въпроса, защо тъкмо в Трансилвания излиза първото литературно списание на унгарски език? Той обяснява този факт с това, че там дори и аристокрацията е говорила на унгарски език, че хората са били по-свободни в мисленето, не е било толкова силно политическото и културното потискане, както в останалата част на Унгария. И културните традиции са били по-дълбоки - в Трансилвания (Коложвар) е създаден първият постоянен унгарски театър, първата академия на науките в Унгария. Първата книжка на „Ердейи музеум" е издадена на 5 май 1814 г. След това излизат още 9 книжки до 1917 г. Списанието не е било систематично, периодичнопоради липсата на материални средства за издаване на нови книжки или поради липса на подходящи ръкописи и пр. Редакторът на списанието Корнел Дебрентеи - човек с голяма обща култура, който е следвал в чужбина, бил добре запознат с философията, литературата, историята - е привличал в редактирането професори, учени на епохата, автори - поети, писатели, и така редактирането е ставало колективно дело. 104 Дебрентеи продължава духовната тра диция на предишните списания, но обо гатява това списание и с нови неща. „Трансилванският музей" помества преди всичко художествена литература, но се занимава и с литературна критика, с политика и с публицистика. Всяка книжка цели разпространение на знанията, популяризиране на унгарската литература. Дебрентеи в „Програмата“ си пише, че дава място в списанието предимно на унгарските литературни произведения. В същата програма като Кант подчертава, че изкуството е по-важно от науките, че гении има само в изкуството. Като Хер дер идеализира древната поезия, искре ността и, простотата и, идеите й. Унгар ският поет така трябва да съчинява сти хотворенията, но в патриотичен тон. Също така главна характерна черта на героите на драмата трябва да бъде патриотизмът. Но патриотизъм и космополитизъм са неделими понятия, пише той. Какъв тряб ва да бъде този гений на съвремието? И затова предлага обмисляне, задълбо чени обсъждания. В списанието поместват статии и мемоари за големите починали гении, които трябва да следват младите писатели. „Трансилванският музей" публикува предимно стихотворения и обявява кон курс за историческа драма. При оценява нето на конкурсните работи обаче се от крива, че самият редактор няма чувство за критика. До днес най-голямата унгар ска национална драма: „Банк Бан" на Йожеф Катона не получава никаква оценка, никаква награда. Изобщо Дебрентеи се пази да се занимава с критика, той сам чувствува, че това не му се удава. „Трансилванският музей" помества ня колко педагогически статии, където се използува учението на Песталоци. В „Трансилванският музей" се смесват найразлични литературни направления, но Дебрентеи ограничава отчасти само ро мантизма. В публицистиката много смело се засягат обществените и политическите проблеми на епохата и затова списанието има голямо значение.