Третият конгрес на СБП

Третият конгрес на Съюза на българските писатели протече в обстановка на всенароден подем, породена от ред крупни събития в международния и в нашия обществено-политически и културен живот - XXV конгрес на КПСС, Х1 конгрес на БКП, Юлския пленум на ЦК на БКП. И ако двадесетилетието, което вече ни отделя от историческия Април 1956, насочваше мисълта към зрелите постиження на нашата култура и литература, дошли в резултат от априлската линия на партията, то критично-конструктивният патос на Юлския пленум диктуваше високата самовзискателност, с която българските писатели се отнасят и към плодовете на своя труд, и към предстоящите си задачи, респектиращи с мащабността си - да се създаде нова социалистическа класика, достойна за зрялото социалистическо общество. Именно тази атмосфера на законна гордост от постигнатото и свещено творческо недоволство, на достоен отчет пред партията и народа и зряло самосъзнание за обширните хоризонти на още непостигнатото определи духа и съдържанието на обстойния аналитичен доклад на председателя на СБП акад. Пантелей Зарев, озаглавен „Към мащабно претворяване на нашата съвременност“. В началото на доклада акад. П. Зарев се спря на новата степен на развитие на целокупния обществен и духовен живот на нацията, която поражда и нови изисквания пред българските писатели, и на теоретическата и практическа дейност на ръководството на СБП за насочване на творците към съвре менността, за претворяване на практика призива на др. Тодор Живков „Повече сред народа, по-близо до живота“, осъзнат от българските творци като основна задача, като неотменима повеля на партията и народа. Усилията за по-тясно свързване на творците с живота дават своите резултати, както бе подчертано и от високата трибуна на XI конгрес на БКП, и определят постепенното изме нение на някои качествени характеристики на съвременната българска лите ратура: „Ако ме запитат какъв е отличителният белег на нашата литература през последните години във всички жанрове, бих започнал с такъв отговор чувството за отговорност на писателя към собствения му талант, неговото съзнание за мисията му в идеологическото утвърждаване на новото, неговата работа върху съвременния най-ефективен израз. На такива мисли ме навеждат и редица произведения. С такива чувства ме изпълват творби като „Обикновени хора" на Георги Караславов, „Антихрист“ на Емилиян Станев, „Нощем с бе лите коне“ и „Бариерата“ на Павел Вежинов, „Този странен занаят на Бого мил Райнов, „Домът с махагоново стълбище" на Андрей Гуляшки, „Всички и никой“ на Йордан Радичков, „Генерална проверка“ на Камен Калчев, „Прежи вени разкази“ на Добри Жотев, „Синът на директора“ на Емил Манов, „Реката" на Дико Фучеджиев, „Светът вечер, светът сутрин" на Атанас Наковски, някои романи, повести и сборници разкази на Ивайло Петров, Васил Попов, Генчо Стоев, Дончо Цончев, Димитър Вълев, Крум Григоров, Радослав Михай лов и т. н. С подобни вълнения напускам театралните салони, след като съм гледал „Каин и Магьосникът“ на Камен Зидаров, „Тази малка земя" на Георги Джагаров, „Златното покритие“ и „Краят на деня" на Драгомир Асенов, „От земята до небето" на Никола Русев или „Съдии на самите себе си" на Кольо Георгиев, след като съм затворил книгите с нови стихове и поеми на Младен Исаев, Христо Радевски, Димитър Пантелеев, книгите на Божидар Божилов, Димитър Методиев, Павел Матев, Любомир Левчев, Блага Димитрова, Радой Ралин, Дамян Дамянов, Петър Караангов, Владимир Голев, Георги Свежин, на Слав Хр. Караславов, Марко Ганчев, Иван Радоев, Андрей Германов, Лиляна Стефанова, Матей Шопкин, Николай Христозов, Орлин Орлинов, Найден Вълчев, Станка Пенчева - всички не мога да изредя!"