Литературни списания от ГДР, Франция, Холандия

Списание „Нойе Дойче литератур", орган на Съюза на писателите в ГДР, поме ства редакционна статия „Бележки вър ху литературата на ГДР след VIII конгрес на партията“, която разглежда развитието на литературния процес в ГДР. Наред с изводите за състоянието на различните литературни жанрове се отбе лязват и техните перспективи в бъдещето. Студиите на Хайнц Плавиус „Тенденции и проблеми на прозата", на Райнер Керидл „Къде се намира нашата драматургия" и на Йоахим Новотни „Размисли върху детската литература", станали обект на дру гарско събеседване в управителния съвет на Съюза на писателите в ГДР, са сложи ли началото на една дискусия по тези въп роси. Изказванията на Вернер Лирш и Клаус Валтер, направени пред актива за литературна критика, се схващат като стимул за творчески обмен по същите въп роси. Списанието ще продължи и в след ващите книжки да публикува мнения върху проблемите на развитието на литературния процес в ГД. В редакционната статия се подчертава значението на VIII конгрес на партията и плодотворното отражение на неговите решения вър ху литературата. От стабилни социали стически позиции и в здрава връзка с литературното наследство на буржоазнохуманистичната и пролетарско-революционната литература, както и на литерату рата на ГДР много писатели са направили нова крачка към пресъздаване и ес тетическо осмисляне на социалистическата действителност. В резултат на това се увеличава отговорността на авторите. Съ ществуващата творческа атмосфера въз действува многопосочно върху създадената в последните години най-нова литература. Налице е, на първо място, тематично многообразие и диференцираност. В желанието си да обхванат живота в ця лата му многопластовост авторите се опитват да навлязат в нови области на живота и така се натъкват на конфликти, неразре шени още от самото общество. Дискусията по този проблем е направила извода, че социалистическият идеал и практиката на реалния социализъм могат да бъдат обхванати в диалектическо единство само когато не се създава изкуствена хармония при наличие на противоречия в обществото, но също и когато несъвършенст вото на обществената реалност не се пре ценява от позициите на абстрактния иде ал. Станал е по-широк, по диференциран и ансамбълът от литературни образи. От една страна, много произведения поставят въпроса за възпитаване на общест вена активност у героя, други пък акцен тират на изобразяване психическото, вът решното“ състояние на индивида. Тук са създадени два противоположни полюса, като ожесточените дискусии на тази тема са стигнали до становището, че в случая е от значение да се обхване правилно диа лектическото единство между личност и общество. Някои представители на мла дото поколение писатели поставят в цен търа на своите творби морални проблеми, свързани с новите социалистически норми на съвместен живот, с въпроса за ролята на труда в живота на индивида, със значението на обществените връзки и дру ги. Много автори са се опитали да пресъз дадат живота на жената в съвременното общество, да обрисуват нейното ново самочувствие. През последните години са издадени и много книги, които възкреся ват действителността от 1945 г.; тяхната цел е да конфронтират читателя с въпро са, какво е спечелил той през последните тридесет години, с какво е обогатил той своя живот, характер, знание, какво отражение ще даде този период на бъдеще то му. Авторите са открили нови взаимовръзки, дали са нови оценки на конфликти и човешки съдби, намерили са неоткрити на времето детайли. Този диалектически подход във временното измерение открива нова насока за литературното творчество.