Ларошфуко: Максими и размисли

Биографията на Ларошфуко е много по-добре известна и много по-добре изучена от биографията на другия негов знаменит съвременник Лабрюйер. За това са съдействували и много по-знатният произход на Ларошфуко, много по-шумният му обществен живот, и написаните от него Мемоари. Но и затова много по-забележими са автобиографичните предпоставки на неговото съчинение за морала. Страданията на Ларошфуко - основателни и неоснователни, претърпените от него несправедливости - действителни и мними, намират и точно, и преувеличено изображение в неговите Максими и размисли. | Действия, насочени срещу монарха и неговите всесилни министри, заговори против върховната власт, най-енергична роля в така наречената Фронда, мъжествено участие във войните, външни и вътрешни, сериозни, едва не съдбоносни ранявания, пребиваване в Бастилията и заточение в собственото име ние - това са някои от най-ярките моменти в политическата и военната биогра фия на Ларошфуко. И наред с нея, и в резултат от нея - най-тежки поражения в моралните битки: разочарованието от приятели, другари и съмишленици, горчивината от неблагодарността, покрусата от страха, егоизма и предателството на другите. Такъв е животът на Ларошфуко. Без да се разбере този живот, не могат да се разберат и неговите морални убеждения. Мястото, което човек заема трайно в обществото - приживе и особено след смъртта си, - много често е в най-слаба или никаква връзка с неговите намерения и ламтежи. Понякога човек желае с всички сили, с цялата енергия на волята безсмъртие, следа в духовната история на своя народ, но не бива забелязан дори от съвременниците, а камо ли от потомството и така най-вулканичните амбиции завършват с тихо равнодушие. А друг път славата идва оттам, откъдето тя най-малко е била очаквана, след разгрома на мечтите за политическа или военна кариера, когато взелият перото именно поради неудовлетворените си амбиции политик или военен създава произведение, осигуряващо му - за негова и на другите изненада - такова място сред нацията и чове 79 чеството, на каквото той никога не би се радвал, ако би удовлетворил своите истински мечти и амбиции.