Юбилейна научна сесия „Априлското въстание и българската литература”

На 20 и 21 април т. г. в Междусъюзния дом на културата - Пазарджик, се проведе национална юбилейна научна сесия - „Априлското въстание и българската литература“. Сесията бе организирана от ОК на БКП, ОНС - Пазарджик, Института за литература при БАН, Съюза на българ ските писатели, Факултета за славянски Филологии при СУ „Климент Охридски", Общонародния комитет за БСД и Друже ството на русистите в България. В работата на конференцията взеха участие наши изтъкнати литературоведи, специалисти по проблемите на Българското Възраждане, научни сътрудници и филолози от Инсти тута за литература. Бяха изнесени общо петнадесет доклада и съобщения, с тринаДесет от които участвуваха сътрудници на Института за литература. Във встъпителното си слово директорът на Института за литература Тончо Жечев изтъкна общонационалната значимост на чествуваното историческо събитие. Фак тът, че настоящата сесия се провежда в огнището на най-активния, Четвърти революционен окръг на въстанието, под черта Т. Жечев, а не в Големия салон на Българската академия на науките, не е случаен. В центъра на революционния кипеж от 1876 г. най-добре може да се почувствува великият подвиг на априлци, да се създаде автентична атмосфера за Съвременните измерения на драматизма на преживяното. Георги Димов изнесе доклад на тема „Априлското въстание и националният Литературен процес". Той проследи на фона на цялостното развитие на съвремен ната българска литература характерологичните особености в развоя на април ската тема в творческите изяви на българ ските писатели. Изтъкна, че най-вълну ващи произведения са оставили писателите - непосредствени участници и свиде тели на въстанието, като Иван Вазов, Захари Стоянов, Константин Величков, Пенчо Славейков. В доклада си „Априлското въстание и „Записките по българските въстания" 160 Ефрем Каранфилов очерта съпоставително два противоположни и необходимо допъл ващи се образи на апостоли - образите на Бенковски и Панайот Волов - две страни в психологията на народния водач в трагичната атмосфера на бунта. Твърдата воля и единоначалието на военния организатор се срещат с широко демократичните прин ципи, подготвили националната револю ция. Чрез индивидуализацията и националната типизация на образите се разкриват в дълбочина проблемите на веч ното от периода на най-сериозния ре волюционен акт на българския народ срещу турското робство - Априлското въстание. Върху проблема за отражението Априлското въстание в творчество Вазов се спря Милена Цанева - „А ското въстание в творчеството на Вазов". Тя изтъкна ролята на Април епопея за оформянето на Вазов като и подчерта, че „Епопея на забраве на и „Под игото" са синтез на масовия го зъм, на подвига и жертвоготовността, на всенародния патриотичен подем, и ако „Епопеята“ е израз на „романтичния култ към борците“, „Под игото" е епопея на общонационалния върховен момент, на народното опиянение от борбата. Тематиката на националноосвободителния протест разширява и жанровия диапазон в творчеството на поета. Навсякъде це та му е да внуши борческата атмосфера, обхва нала всички слоеве на обществото, да изтъкне националните и духовните ценности, да даде вярна и правдива оценка на една Велика епоха.