Поезия и истина у Е. Т. Хофман

Освен Гьоте, Шилер и Хайне Е. Т. А. Хофман е може би единственият немски писател от първата половина на миналия век, който е бил четен с увлечение и и за когото се едискутирало и във Франция, и в Англия, в Русия и в Америка. Е. А. По, Дикенс, Бодлер, Мюсе, Балзак, Достоевски, Пушкин и Гогол - у всички тях връзката с идейния свят и художествената образност на Хофман енеоспорима. В някои случаи тя се изразява и в пряко, трайно влияние върху собствения творчески натюрел (у Е. А. По например). Мнозина литературни критици от найвисок ранг - сред тях Белински и Херцен - пишат възторжено за творческото дело на този удивителен писател от епохата на романтизма. Застъпничеството на тези критици в полза на Хофман в никакъв случай не е било излишно, тъй като лаконичното „ отличен в службата, като поет, като композитор и художник", което е изписано на надгробната му плоча, определено не изразява всеобщото Мнение, което са имали за творчеството му личности с неоспорима компетентност в областта на литературата и културната история. В своята „Естетика" например Хегел твърди, че Е. Т. А. Хофман е един от онези писатели, които са говорили със словата на болния дух и са отнесли поезията към мъглявото, суетното и празното“. Гьоте съжалява за това, че „болезнените творби на този страдащ човек дълги години са били действени в Германия" и отбелязва, че „всеки загрижен за изграждане на нацията човек би трябвало да съжалява за това"2 Пред вид на рязкото, отрицателно отношение на Гьоте към немския романтизъм, изразено и в прочутата му сентенция - Класическото е здравото, а романтическото е болезнено", тази оценка на ваймарския класик не би трябвало да ни учудва. Именно в творчеството, пък и в живота на Хофман следите на болезненото са особено ярки. Интересен е обаче фактът, че творбите му стават обект на остра критика и в лагера на романтизма, към който несъмнено принадлежи и самият той. Тук може би най-категоричен е Уолтър Скот. При това създателят на историческия роман използува в много свои произведения неща, типични и за творбите на немския разказвач на призрачни истории“: романтически вну шения при изграждане на фабулата и образите на героите, фантастически и тайнствени елементи. За Хофмановото творчество Скот пише: „Неговите произве дения ... не трябва да се сочат като пример за подражание, а по-скоро като предупредителни табла, които правят за нас нагледно това, как най-плодоносната 1 Цит. по Hoffmanns Werke. Band I. Berlin u. Weimar, 1972. Einleitung von G. Schneider. S. Ш. 2 Eckermann. Gespräche mit Goethe, цит. по Г. Шнайдер, вж. по-горе, с. ш. 103 сила на въображението може да бъде изчерпана поради една лекомислена склон ност към разхищение. Напълно в духа на една морализираща тенденциозност шотландският разказвач съзира в Хофмановото творчество упадъчност и порочност - беди, за които ще го упрекват и мнозина други. Цитираните слова на У. Скот навеждат мисълта към проблемите за връз ката между лична съдба и творческо дело, между характер на художника и използувания от него начин на пресъздаване. Универсалното художествено на следство на Хофман, неговият кратък, изпълнен с дълбоки преживявания и пре вратности живот, задълбочените му саморефлексии безспорно са дали възмож ност за интересни наблюдения във връзка със споменатия кръг от проблеми. Дълбоко впечатляващата своеобразност на неговите литературни творби е не съмнено продукт на едно необикновено творческо дарование. В тях елементите на случайното и особеното се превръщат в маркировка по пътя към всеобщозначимото.