Социалистическая литература и современны литературной процесс от А. И. Овчаренко

Съветското литературознание отдавна се утвърди като водеща наука. Това се дължи на смелите творчески дирения, които социалистическото общество подгот ви и осъществи. Още с първите си прояви, независимо от допуснатите грешки, марксическото литературознание натрупа опит и създаде традиция, без които днешните успехи не биха били възможни. Нещо повече, в книгите и статиите на някои за падни литературоведи често прозират идеи, началото на които е именно в съветското Литературознание от този ранен период. Литературознанието получи своята жизненост и перспективи от социалистическата литература, чието развитие обобщава. Историята на литературната наука потвърждава изводите, че най-видните тео ретици на литературната наука са били изразители не на литературата изобщо, а на определено исторически възходящо направление в нея. Потвърждение на казаното е делото на Аристотел, на Боало, на Лесинг, на Чернишевски и др. А марксическото литературознание има на свое разположение пролетарската литература на миналото, съвременната социалистическа реалистична литература. Огромно богатст во, което не може да не обуслови възхода на литературознанието. Трудът на А. И. Овчаренко еследствие на традициите и опита на съветската лите ратура и литературознание и в същото време е показател за интензивната работа на теоретическата мисъл на съветските литературоведи. Той има и това преиму щество, че се появява в години на дръзки и многостранни методологически дирения и на демонстрация на принципите на взаи Моизключващи се школи. И със самата си поява е и защита, и разработка на прин ципи, важни за изясняване на бъдещето на изкуството и на литературната наука. Изследователската задача на автора, както проличава още от наслова на кни гата, е съсредоточена в изясняване на мя стото и значението на социалистическата литература в съвременния литературен процес. И затова разговорът не може да бъде сведен само до проблематиката, без да се навлезе в методологията, към която се придържа той, и особено важно е да се проследи материалът, на основата на който е осмислено мястото на социалистическия реализъм и на литературознанието.