Споделено за поезията от Кирил Топалов

Първата книга, с която Кирил Топалов се представя пред читателите, разкрива пристрастията на критика и неговия подчертан интерес към поезията. „Споделено за поезията" обхваща дванадесет портрета на съвременни автори от две различ ни поколения и една свързваща ии обеди няваща статия върху патриотичната тема. Критикът показва умение да вниква в творческото развитие на повечето от разгледаните поети, да улавя отделни детайли и нюанси, които очертават физиономията им, да зафиксира процесите на тяхното избистряне, на преминаването им към нов етап. Топалов пристъпва внимателно и малко предпазливо към творческия свят на поета, стреми се да бъде обективен, отбягва суперлативите и рязката категорич ност при оценките. Подходът му е критикоизследователски със стремеж да изясни понякога особеностите на стилистиката и постиката на интересуващия го пост. В своите сполучливи кратки портрети той успява само с няколко щрихи да загатне образа на поета, да го разграничи от неговите събратя, като открие характерното и индивидуалното. Топалов притежава критическата способност да се вживява в различни емоционални светове, да посочва точни координати на мястото и значението на поетическата индивидуалност. Без да бъде изчерпателен, критикът в повечето случаи открива тенденциите на развитието, нещо, което понякога е доста трудно, но задължително при истинското критическо изследване. В своите портретни скици Топалов демонстрира добра професионална култура и рядко срещащо се за първа книга стил но представяне. Споделеното от критика е наистина само за поезията, и то за опреде лен кръг поети и явления. Можем да не сме съгласни с неговите предпочитания и оценки, но не можем да не оценим стремежа му да се предпази от „всеядие", т. е. да не пише за всичко и за всекиго, а да има свой кръг проблеми и автори, които го привличат и занимават. Защото все известна истина е, че един критик се изявява най-добре, когато е среден вътрешно с темите и авторите, към които се на сочва. В първата част от своята книга Топалов се спира на поетичния свят на Павел Матев, Блага Димитрова, Иван Давидков, Добри Жотев, Александър Муратов и Веселин Ханчев. Критикът се интере сува от тези поети, навлезли във фаза на творческа зрелост, в момент на художе ствено и идейно избистряне, когато нещо старо у тях е превъзмогнато, когато е преодолян и изживян вече един период от развитието им и те се намират в старт към нов поетичен живот. В търсенето и намирането на новия поетичен облик се заключава „откривателската" дейност на критика. Най-добри постижения има Топалов в тази част при скициране поетическата индивидуалност на Блага Димитрова, Иван Давидков, Павел Матев и Добри Жотев. За тези поети е писано много, но авторът на „Споделено за пое зията" преоткрива поетите от своя гледна точка. За Иван. Давидков, а по-късно във втората част и за Петър Караангов Топалов намира особено точни думи и характеристики, за да се доближи плътно до сложната поетична тъкан на тези двама „тихи" поети, у които има подчертана акварелност и лирична пейзажност и чрез поезията на които понякога усещаме движенията и багрите на самата природа. Топалов разгадава сполучливо тайните на художника" Давидков, като не усетно ни потопява в неговия странен и нежен поетичен свят, който един невнимателен и повърхностен поглед невинаги може да улови. Диалектиката на индиви дуалното развитие на Иван Давидков също е посочена пестеливо и вярно, без излишно прогнозиране и многословие.