Прогресът в изкуството. Проблеми, критерии, фази

Най-интензивната разработка на въпроса за художествения прогрес от страна на теоретиците-марксисти бе осъществена през 60-те и началото на 70- те години. Но тоя въпрос има много по-дълга история. Още през 30-те години естетическата мисъл в СССР се натъкна на него в процеса на изграждането на нова, социалистическа култура. Превъзмогването на някои нихилистични и отрицателни оценки към голямото културно наследство наложи проблема за традицията и приемственността, съответно за усвояването на положителния художествен опит на предишните генерации творци при отхвърляне на назадничавите или реакционни черти в светогледа и творчеството им. И днес темата за прогреса в изкуството се ползува с голяма актуалност. Върху него продължават да работят редица представители на марксистко-ленинската естетика. Те разискват върху различни страни от тая тема с цел да осветлят сложността, многостранността и вътрешната мобилност на прогреса. Освен общите теоретически постановки някои автори прибягват и към конкретен анализ на различни етапи от историята на литературата (Храпченко, Ванслов), по-рядко от историята на живописта и скулптурата. Това дава възможност да се обхванат най-сложни страни в художествения прогрес - неговите противоречия, които през 60-те години (за разлика от 30-те години) „се оказаха частично изпуснати". Възловият въпрос, пред който се изправя всеки автор, докоснал се до тази тема, гласи: „Кой е критерият за прогреса в изкуството?" На него са давани и продължават да се дават различни отговори - изключителната усложненост на явлението подвежда да бъдат изтъкнати на първи план ту едни, ту други признаци. Според едни теоретици основен критерий е „обогатяването на изку ството с истински човешко съдържание“ (А. Гулига), с хуманистичен патос (Н. Дмитриева). Според други главен признак е художествената правда и степента, в която изкуството на различни исторически периоди я е постигало, респ. познавателният потенциал на художественото творчество.