Современная болгарская драматургия от Нина Пономарьова

Книгата на Н. Пономарьова „Совре менная болгарская драматургия" дава свое образна цялостна картина за развитието и стиловото многообразие на българската драма в продължение на почти тридесет години народна власт. Отличното познаване на фактическия материал създава добра основа за интересните критико-теоретични наблюдения на авторката. Тя има подчертано свой поглед към драматургичните явления, защищава схващанията си и се стреми да изведе на преден план и обясни по-важните ценности и важни етапи от драматургията ни. Книгата няма само популяризаторски характер, тя представлява интересно изследване с пионерска роля и значение. Очертани са отделни периоди, направена е интересна портретна характеристика на по-значителни съ временни драматурзи, взема се отношение към критическите бележки за отделни спор ни пиеси, търсено е и е уловено стиловото многообразие в българската драматургия. С тази трудна задача авторката се справя с професионална вещина, тя се проявява не като безпристрастен наблю дател, а показва искрена любов и разбиране към многобройните съвременни явления в българската драма. Книгата на Н. Пономарьова има панорамен характер, от който читателят придобива впечатление както за самия исторически процес на развитието на драматургията, така и за ней ните отличителни черти и непрекъснатото и стилово обновление и обогатяване. В първата глава са разгледани постиженията в драмата от първото десетилетие у нас след народната победа на Девети септември. Следвайки тематичния принцип, авторката се спира доста подробно на първите пиеси на Крум Кюлявков, К. Зидаров, О. Василев и Л. Стрелков, като под чертава новаторския им характер. Навсякъде Н. Пономарьова се стреми да държи сметка и за художествените постижения на пиесите от този период, но тематичното деление неизбежно създава известна уравниловка. Би могло, когато се разглеждат пиесите „Разузнаване" от Л. Стрелков, „Тревога" от О. Василев или „Царска милост“ от Камен Зидаров, да се посочат и някои по-важни стилистични особености, които по-късно търпят развитие и имат значение за по-нататъшното творчество на тези автори. В този първи начален период от развитието на българ ската драматургия се създават традициите и отправните точки за цялото по-късно богатство и разнообразие на драматургията ни, особено след Априлския пленум. Авторката правилно подчертава, че доми нираща тема от първия период е героичнореволюционната. Не би било безинте ресно също както за българския, така и за съветския читател да се направи един паралел, макар и частичен, със съветската драматургия от нейния начален стадий и българската революционна драма от първите години след победата над фашизма. Подобно сравнение би хвърлило още повече светлина върху явленията в драмата от онези първи героични години, когато се затвърдява и героичната тема в драматургията. Тази тема претърпява различни модификации, но не изгубва вълнуващата си актуалност и до днес.