Естетика от Пенчо Данчев

Активното участие на наши учени в дискусиите по проблемите на естетиката, както и собствените им разработки по ре дица основни въпроси на тази наука съз дадоха предпоставки за написване и на по-цялостни курсове на български по марксистко-ленинска естетика. Един такъв курс вече излезе от печат и е обект на рецензиране в настоящия преглед. Дори само като факт неговата поява е отрадна, защото свидетелствува за навлизането на българската естетическа наука в етапа на синтетичните изследвания, на обобщаване всичко онова ценно, което тя е достигнала в досегашния си развой и което несъмнено ще трасира пътя и към още по-голямо углъбяване в изследваната проблематика, ще и открие нови насоки за плодотворни научни дирения. Естествено е един систематичен курс по естетика да започва с предмета на тази наука. Авторът основателно отхвърля пре одоляното вече ограничение на този пред мет с изкуството и правомерно включва в него всички естетически явления, цялата естетическа дейност на човека. А що се касае до изкуството, изследователят също така основателно смята, че естетиката изследва не само него, а и предмета му, който невинаги има естетически характер. „Предметът, към който се насочва худож никът за целите на творчеството - пише Данчев, — понякога не само не е прекрасен, но е безобразен. Той добива естетическа значимост в резултат на художест вено-естетическата интерпретация. Мисля, че това е един много съществен момент, който заслужава да бъде подчертан, за да се внесе невинаги добре прокарваното разграничение между спецификата на предмета на естетиката на изкуството и предмета на естетиката на останалата човешка дейност и на природата. Естетикът вярно изтъква, че прекрасното е същностен белег на художестве ния образ и без него е немислимо естетическото въздействие на художественото произведение, но все пак смята, че с кра сотата не се изчерпват съдържателността, същността и цялостната функция на художествената творба. Той счита, че „с основание се говори за идеологическа и естетическа същност и функция на изкуството“. И макар че „в естетическия синтез на образа те носят отпечатъка на красотата", това според него не е достатъчно, „за да се приеме, че същността и функцията на изкуството са само естетически". Смятаме, че авторът би трябвало да прие ме по-критично тази погрешна, дуалистична теза, която хем сочи синтеза на естетическата и идеологическата функ ция на изкуството „в естетическия синтез на образа“, хем разграничава тези функ ции. Ако се върви по тази линия, би тряб вало да се посочат и други функции на художествената творба и на изкуството в ця лост - познавателната, възпитателната, хедоническата, но ако изключим всички тези функции от естетичното - какво би останало от него? Може би ще се възрази, че все пак идеологическата функция се обособява сред останалите и в определен смисъл им се противопоставя. Вярно е, че известно основание за това ни дават изобразителните изкуства (литература, жи вопис, скулптура, театър, кино), които по самата си природа са идеологически, когато говорим за предмета на естетиката обаче, ние не можем да не вземем пред вид всички изкуства, в това число и неизобразителните - музиката, танца, архитектурата, чието идеологическо въздействие е много по-опосредствувано. Но дори и при такова ярко идеологическо изкуство, каквото е литературата, идеоло гическата функция е само тогава художе ствена идеологическа функция, когато е съставка на естетическото съдържание и се проявява като специфична естетикоидеологическа функция, без да се откъсва и противопоставя на останалите функции на творбата.