Живот с книги. 1942 – 1972 от Тодор Боров

Искам още в самия увод на рецензията си за сборника на Тодор Боров „Живот с книги. 1942—1972" да подчертая, че знанията ми в областта на библиографията са твърде любителски. И вероятно жестът ми би бил съвсем дързък, като се има пред вид, че ав торът е всепризнатият ни голям специалист в този сектор на научни занимания, ако - слава богу - предлаганата книга с негови статии и изследвания не беше така пъстра и разно- образна в своето съдържание и ако в края на краищата не напускаше многократно спе- цифичната територия на библиографската дейност. Разбира се, сериозният човек изобщо не може да си представи съществуването на истинското литературознание без солидната основа на библиографските проучвания, но в случая книгата на Тодор Боров е богата на страници, които имат и пряко отношение към литературната история и критика, които на- право могат да бъдат окачествени като при- нос в този аспект. В същност тоя характер на сборника дава точна, вярна представа за ро- лята и мястото на автора си в нашия култу рен живот. Като тръгва от своята огромна любов към печатаното слово, той преминава през фа- зите на проучването на историята на книгата, на нейното съхраняване, на научния и опис, 130 за да достигне и до вникване в същината на текста. Или, както сам отбелязва в предго вора, „ако искаме да се изразим с малко понаучна терминология, пътят върви прибли зително така: читател - библиофил - библи отекар - библиограф - книговед". Ще направя само едно пояснение: Тодор Боров е книговед не само в широкия смисъл на това понятие, но той изпитва органично вле чение към художествената книга и към кни гата, която изследва художественото творчество. Ето в този смисъл той принадлежи и на българската литература. Затова не е никак странно, че вече години наред той е член на Съюза на българските писатели. Още от ранни младини, от времето, когато у нас започва да излиза първият литературен вестник „Развигор", той е свързан най-тясно с авторите и процесите на родното литературно развитие. Наистина не е от оперативно намесвашите се, от ония, които раздават оценките и сочат направленията, но той допринася за създа ването на общия климат, на цялостната творческа атмосфера. От една страна, не говите изследвания оказват влияние на пи сателите с това, че спомагат за разширяване на духовния им кръгозор, че им припомнят за принадлежността ни към една обща славянска културна общност, че ги насочват към усвояване на творческите и граждански „Уроци" на големите майстори, особено от класическата руска литература (показателни в този аспект в книгата са работи като „Рус ката литература на XVIII в. в България през епохата на Възраждането“, „Гогол в Бълга рия“, „Чехов“, „Вазов в славянските литератури и др.). От друга страна, със своя пиетет към факта, към научната точност и добро съвестност, към подробното и пълно познаване на материята Тодор Боров влияе несъмнено и на литературоведението, като спомага за откъсването му от нехайните и произволни трактовки, от свободните съчи нителствувания, допринася за приземява нето му, за изработването на чувство на ува жение към труда на предходниците... Тук искам особено да подчертая и значе нието на неговите усилия за съхраняване на автентичния дух на литературния текст, на тая първооснова, от която започва работата на историка и критика. Обширната му сту дия „Издания на Христо Смирненски" разкрива не само сблъсъците с фашистката цензура и с реакцията, когато в условията на буржоазната държава неколцина ентусиасти воглаве с Тодор Боров искат да поднесат на читателите пълния, неподправен творчески образ на великия пролетарски поет, но тя показва и отсъствието на каквито и да било традиции в научното, академично издаване на книжовното наследство. Много по-лесно е на теория да се прокламират неговите прин ципи (и вероятно това Тодор Боров би сторил не по-зле от мнозина!), ала трудното е да се осъществят на дело.