Светът на твореца от Ефрем Каранфилов

За тридесет години българска социа листическа литература в областта на литературната критика се появиха редица имена, които заслужават специално вни мание и по-цялостно изследване. Наред с буйното развитие на лириката, беле тристиката и драматургията критическата мисъл също има свои интересни предста вители и завоевания. Една поредица от портрети на литературни критици би била полезна, защото ще хвърля светлина върху ролята, значението и трънливия път на онези творци, без които е немислим истинският литературен процес. В своя кратък литературно-критически портрет Нина Андонова в общи линии вярно очертава сложния и оригинален творчески път на талантливия есеист-критик Ефрем Каранфилов. С усет и разбиране са осветление последователно основните етапи от неговото развитие, вниква се в своеобразието на неговото дарование. Авторката се спира на почти всички досегашни негови книги, като посочва мястото и значението им в творческата биография на критика. Особено интересни са онези моменти от книгата, където Нина Андо нова се опитва да надникне в тайните на творческия процес у твореца. Тук тя има свои открития и оригинални наблюдения. Когато литературното дело на един творец не е завършено, а се намира в процес на буен цъфтеж, то е по-мъчно уловимо, по-малко се поддава на периодизация, характеристика и оценка. Винаги е осо бено трудно да се зафиксира едно динамично развитие, което е колкото ярко и привлекателно, толкова е променливо и изненадващо. Заслугата на Нина Андонова се състои в това, че е успяла да щрихира, макар в общ и едър план, някои основни черти от богатата индивидуалност на твореца Ефрем Каранфилов. За бляскавото начало на Ефрем Каранфилов по страниците на сп. „Фило софски преглед“ Нина Андонова е сдър жана и кратка. Тук са цитирани думите на проф. Михалчев, който нарежда името на Ефрем Каранфилов до имената на Иван Хаджийски и Крум Ахчийски и ги нарича „моята надеждна тройка“. Подхвърлени са верни и интересни мисли за началото и първите стъпки на талантливия творец - там, в началните прояви се крие неминуе мо нещо от зародиша на бъдещото разви тие. И това развитие е винаги една загад ка. Вглеждайки се внимателно в отделните моменти от творческия път на Ефрем Каранфилов, Нина Андонова се опитва да дешифрира тайните на тази загадка, да се доближи до неговите индивидуални особености. Авторката деликатно се докосва до света на твореца, спира се на зигзагите и неравномерните изяви в периода на ранната му критическа дейност. Особено добре е обяснено бурното отприщване на творческата стихия у Еф рем Каранфилов наскоро след Април ския пленум. Зрелостта на неговия критически талант настъпва сравнително бързо, защото преди това е имало един продължителен период на събиране опит и дълбок размисъл. Вярно и последователно са характеризирани в очерка основ ните теми, които вълнуват Ефрем Каранфилов в по-голямата част от неговото творчество: военната, патриотичната и героичната. Те се преливат една в друга, за да се достигне до проникването в националната характерология - проблем, който се застъпва все по-живо и с голяма страст в трилогията „Българи". Наред с детайлното изясняване на всяка книга като отделен жалон в разви тието на критика Нина Андонова има подчертан стремеж да размишлява върху отделни особености от психиката на тво реца и по-специално на критика-есеист. Тя застъпва мисълта, че докато при поетите и белетристите извайването на вън шната форма е свързано с превес на въоб ражението, което и придава образност, то при критиците външната форма е свързана с аналитично-абстрактното мис лене и е изява на литературнокритически категории и понятия" (с. 47). Проблемът за есеизма в критиката е недостатъчно развит в очерка. Все пак неговото повди гане в процес на конкретното изследване на творчеството на такъв майстор на есето, какъвто е Ефрем Каранфилов, несъмнено ангажира мисълта на този все още спорен въпрос.