Националният образ на света

1. ни не Интересува националният характер, а националният възглед за света, не психологията, а тъй да се каже, гносеологията, националната художе ствена „логика“, начинът на мислене: с каква „координационна мрежа улавя даден народ света и съответно какъв космос (в древния смисъл на думата: като строеж на света, световен ред) се изправя пред неговите очи. Този особен аспект, в който възприема битието даден народ, е именно националният образ на света... Плодовете на историята са както цивилизацията, обща за всички, и която може да се пренася и изгражда, така и културата, която израства. Не може да се изгради дърво. Цивилизацията сближава съвременните народи, културата ги прави различни и в това е заложена, от една страна, възможността за взаимно разбиране, а, от друга, красотата на разнообразието. Разработването на пробле мата за националните образи на света би могла да има пряко практическо значение за взаимното разбиране между народите. В обстановката на непрекъснато разгръщащите се международни контакти дори хора, които изповядват еднаква идеология (различието в класовите позиции тук не дава обяснение), се натъкват на някакъв предел на разбиране. Произнасят се същите думи, формули, а се мислят твърде различни неща - и най-голямата беда е, че това често дори не се подозира. Например когато руският и якутският критик водят диалог за същ ността на съветската литература, русинът, който се опира на многовековната литературна традиция, има зад гърба си Толстой и Достоевски, има пред вид една от многото възникващи исторически литературни епохи, а якутът - писмеността, литературата изобщо: защото в Якутия литературата възниква при съветския строй. За да се приближи максимално мнимото взаимно разбиране към реалното, трябва да се прави корекция в съответствие с национално-историческата система от понятия и стойности, т. е. да се взима пред вид, че представителят на другия народ може да вижда света по-различно от мен. Но как? Какво вижда той в света, което не виждам аз? И от какво зависи то? Ето трудния въпрос. Ако успеем някак да изясним този въпрос, ще разполагаме сякаш с известен коефициент, който ще улеснява контактите между на родите и културите. 2. В общ вид решението на проблемата за националните художествени светогледи и форми е ясно: интернационалното и националното са в единство, обусловено от единството на световния исторически и литературен процес. Но щом се опитаме да определим по-конкретно в какво именно се състои националното своеобразие на дадена литература, веднага ни дебнат ред опасности: а) произволност и незадължителност на съжденията. Тя може да се предот врати с помощта на сравнително-историческия подход; 15 за б) засягане на националните чувства, обикновено много докачливи при опит научно определяне, тоест ограничаване. Тук спасение и обективност на анализа единственото и доброжелателност при предпоставката, че всеки народ вижда битието като цяло и ничие виждане не е нито по-ценно, нито по-малоценно, но всички са неподменими и необходими за човечеството. Може да има различия в историческото равнище на развитието на всяка култура, но не и в нейните възможности.