За някои основни направления на литературоведческите изследвания

Историко-материалистическият подход към обществените явления е един от най-важните принципи на марксизма-ленинизма. Този подход се отличава В основата си от историческото разглеждане на социалните процеси, присъщо на много идеалистически школи от XIX в. и на съвременната буржоазна ис ториография. Историческото изучаване на литературата от позициите на марксиче ската методология, дало огромни резултати, епредизвиквало и предизвиква постоянни нападки от привържениците на иманентното изследване на естетичес ките обекти. Но това в никаква степен не прави по-убедителни собствените им теоретически принципи. И докато различни школи, защищаващи автономността на изкуството и иманентния му анализ, след кратковременно съществуване една след друга потъват в забрава, историко-материалистическото изучаване на художествените явления продължава успешно да се развива и усъвършенствува. Разрастването на тази област на знанието е свързано преди всичко с все по-широкия обхват на историята на световната литература, сетне с диференцирането на главните направления на изследването и накрая със задълбоча, ването и усъвършенствуването на неговите похвати. През последните десетилетия обект на марксическо изучаване стана литературата от най-старите пе риоди на нейното формиране до развитието й в съвременната епоха, в наши дни. Това изучаване засяга не само зрелите, вече формирали се литератури, но младите, новосъздаващи се литератури на Азия, Африка и Латинска Аме рика. Преодоляването на историческата фрагментарност на научното познаИ ние се свързва уверено с разширяването на неговите географски граници. Многообразието на видовете и форми литература, сложността на нейните връзки с обществения живот правят възможни и необходими различни пътища за изучаването й, които се намират същевременно в определено единство, обу словено от единството на марксистко-ленинската методология. Сред основните направления на марксическото литературознание ярко се откроява и сторико-генетическото изследване на литературните явления, изучаването на техния произход. Естествено е, че именно това направление се формира преди другите и досега заема водещо място в общата система от литературоведчески дисциплини. Без да се познават жизнените и социалните източници на литературното творчество, е невъзможно задълбочено да се разберат нито отделните художествени произведения, нито писателят, нито литературният процес. Разкривайки връзките на отделните художници на словото, на творчеството им с живота на определена епоха или различни исторически 2 Сп. Литературна мисъл, кн. 4 17 периоди от време, историко-генетическото изучаване показва движението на литературата, смяната на едни литературни явления с други - тяхното взаимодействие и вътрешни противоречия, идейната, естетическата борба и историческата приемственост на литературното развитие.