Публикувана на
Free access
Summary
На 27 април 1937 г., след единадесет го дини тежък затворнически живот, мъченически издъхна в една римска болница едва 46-годишен Антонио Грамши. Заедно с Палмиро Толиати Грамши положи марксисткоЛенинските основи на Италианската комуни стическа партия и се утвърди като неин теоретик с редицата си забележителни съчинения. Главното съчинение на Грамши, което обхваща 32,куадерни" (тетрадки), са неговите „Писма от затвора". В тях той засяга разнообразни проблеми: политически, социални, икономически, психологически, литературнокритически и исторически. От 23 до 27 април 1967 г. институтът „Антонио Грамши" (Рим) устрои в Каляри (Сардиния), родината на Грамши, между народен симпозиум, посветен на творчеството на автора на „Писма от затвора". Докладите и съобщенията, прочетени на този симпозиум, бяха публикувани миналата година в два внушителни тома под наслов „Грамши и съвременната култура". В симпозиума са участвували близо двеста италиански и чуждестранни учени, специалисти в различни области на науката и марксистко-ленинското учение, между които и неколцина съветски представители - Валериан Бондарчук, Борис Лопухов, Евгений Амбарцумов. За да дадем само една представа за диа пазона на темите, разисквани през четирите дни на симпозиума, ще съобщим заглавията и имената на докладчиците: Политика и култура у Грамши (проблемът за интелектуалците)" от Еудженно Гарин; „Грамши и концепцията за гражданското общество" от Норберто Бобио; „Грамши и теоретич ното разискване в международното работ ническо движение" от Ернесто Раджиониери; ..Възпитание и училище у Грамши" от Ламберто Борги; „Грамши и проблемите на Литературата" от Наталино Сапеньо; „Грамши и проблемите на италианската история от Джузепе Галасо; „Грамши и въпросн за Юга" от Масимо Л. Салвадори; „Грамши и сардинският свят" от Джузепе Фиори; „Наследството на Грамши и сардинската култура" от Антонио Пиляру. Към тези доклади трябва да се прибавят и дебатите, които са се развили по изнесените проблеми. Вторият том от 544 страници съдържа научните съоб щения, групирани в следните осем глави: 1. Грамши и марксистката теория; 2. Историцизъм и научен анализ на обществото; 3. Генезисът на политическата концепция; 4. Перспективи на историческата интерпре тация; 5. Проблемът за възпитанието и организацията на културата; 6. Анализ на литературните факти и езиковата концепция; 7. Между народното разпространение на съчиненията на Грамши; 8. Състоянието на изучаванията на Грами. Към този том е прибавена подробна библиография върху Грамши.


Gramsci e la cultura contemporanea

  • ПУБЛИКУВАНО НА :
    download: download

  • Summary
    На 27 април 1937 г., след единадесет го дини тежък затворнически живот, мъченически издъхна в една римска болница едва 46-годишен Антонио Грамши. Заедно с Палмиро Толиати Грамши положи марксисткоЛенинските основи на Италианската комуни стическа партия и се утвърди като неин теоретик с редицата си забележителни съчинения. Главното съчинение на Грамши, което обхваща 32,куадерни" (тетрадки), са неговите „Писма от затвора". В тях той засяга разнообразни проблеми: политически, социални, икономически, психологически, литературнокритически и исторически. От 23 до 27 април 1967 г. институтът „Антонио Грамши" (Рим) устрои в Каляри (Сардиния), родината на Грамши, между народен симпозиум, посветен на творчеството на автора на „Писма от затвора". Докладите и съобщенията, прочетени на този симпозиум, бяха публикувани миналата година в два внушителни тома под наслов „Грамши и съвременната култура". В симпозиума са участвували близо двеста италиански и чуждестранни учени, специалисти в различни области на науката и марксистко-ленинското учение, между които и неколцина съветски представители - Валериан Бондарчук, Борис Лопухов, Евгений Амбарцумов. За да дадем само една представа за диа пазона на темите, разисквани през четирите дни на симпозиума, ще съобщим заглавията и имената на докладчиците: Политика и култура у Грамши (проблемът за интелектуалците)" от Еудженно Гарин; „Грамши и концепцията за гражданското общество" от Норберто Бобио; „Грамши и теоретич ното разискване в международното работ ническо движение" от Ернесто Раджиониери; ..Възпитание и училище у Грамши" от Ламберто Борги; „Грамши и проблемите на Литературата" от Наталино Сапеньо; „Грамши и проблемите на италианската история от Джузепе Галасо; „Грамши и въпросн за Юга" от Масимо Л. Салвадори; „Грамши и сардинският свят" от Джузепе Фиори; „Наследството на Грамши и сардинската култура" от Антонио Пиляру. Към тези доклади трябва да се прибавят и дебатите, които са се развили по изнесените проблеми. Вторият том от 544 страници съдържа научните съоб щения, групирани в следните осем глави: 1. Грамши и марксистката теория; 2. Историцизъм и научен анализ на обществото; 3. Генезисът на политическата концепция; 4. Перспективи на историческата интерпре тация; 5. Проблемът за възпитанието и организацията на културата; 6. Анализ на литературните факти и езиковата концепция; 7. Между народното разпространение на съчиненията на Грамши; 8. Състоянието на изучаванията на Грами. Към този том е прибавена подробна библиография върху Грамши.